Степите монголски
Насаме с творението, така бих нарекъл това пътуване. Самотата сюблимира в нас нови светове, помагайки ни да осъзнаем своята нищожност и цялост едновременно. Ние сме временно тук. Тя е вечна. Пустота. Безбрежна пустота. Тя съществува. Може би си мислите, че иде реч за някоя пустиня. Да. Познахте. На местния език Гоби означава празно място. В Монголия има доста такива. Червената, централната, северната, южната, синята, изумрудената и алтайската. Всичките са Гоби. Един велик изследовател на Монголия е възкликнал, че Гоби, това е вятър и пясък в различно съотношение. Ако арабите са измислили цифрите, индийците са създали нулата. Уж тя е нищо, но съдържа всичко в себе си. Ето защо в Гоби, на това празно място, можете да видите и преживеете какво ли не. Тук са открити дори добре запазени останки от динозаври. Местните казват, че пустинята е сурова, но в замяна благосклонно е оставила почти на показ артефакти от древността, както и ценни полезни изкопаеми. Пустинните номади представляват също голям интерес за посетителя. Монголската земя е била векове наред непозната за двете големи съседни империи. Намирайки се в сандвич между Китай и Руската империя, местните са стигнали преди век до извода, че е по-добре да си под руско влияние, отколкото под китайско. Като знаем съдбата на Тибет, са били прави. Днес страната владее 1.5 милиона квадратни километра с едва 3.2 милиона население, половината от което живее в столицата. Раздвоена между силните номадски традиции и западните модели на живот и общуване, Монголия бавно върви по своя път. Ще завърша с една мисъл на местните номади: Когато си в пустинята никога не казвай: “Тук е невъзможно да се живее. Кажи - животът ни е даден за да научим нещо”. Какво научих в Монголия е рано да се каже. Времето ще отсее важното. Това място е спасение за колебаещия се ум. Тук можете да видите прекрасни дюни в средата на нищото, невисоки планини с редки животни, езера и реки в западната част и безкрайни степи. От великата пустиня Гоби за вас написа моголът Марко Поло.
