Бреви, бреви. Така казват местните много често. Какво значи ли – бавно, бавно. Какъв е смисълът да се връщаме на познати места? Може би вселената ни кара да открием тайните скрити досега или да научим още един урок. Реката тече и е ненужно да й се противопоставяш. Вместо това се пусни по нея, за да видиш нови брегове или усетиш старите по нов начин. Това си мисля при второто ми пребиваване на този отдалечен в буквален и преносен смисъл от световните препирни остров. Сокотра – приключението продължава. За щастие капацитетът на единствения седмичен полет е недостатъчен за да цивилизова некрасиво това място. Все още. Въпреки, че не съм си тръгнал, вече мечтая за пролетното си пътуване, с цъфналите бутилкови дървета, националният парк Диксам – дом на дърветата символ на острова, свежите утрини и незабравими залези, с усмихнатите играещи в праха деца. Първият път написах, че времето тук е спряло. Нещо повече. Сокотра е трайно в мечтаното за всеки безвремие. На раздяла моят гид Ясер ми казва, Амор таибе. Няма буквално обяснение, като всичко тук, но за вас ще разкрия смисъла – “Добре сме, засега”.
А аз знам едно – ще се върна отново.