Какво е чувството да си на свято място? Изглежда всеки от нас търси чудото, иска да го докосне и прегърне. А не е ли то в самите нас, очаквайки нетърпеливо своето откритие? Бил съм на религиозни светини от различен калибър. Посещавал съм храмове на всички световни религии къде ли не. И все пак, такива въпроси ме вълнуваха тръгвайки към този връх. Adam’s peak или както местните го наричат Шри Пада. Дори споменаването му предизвиква възхищение в Шри Ланка. Висок само 2243 метра, но в умовете на своите поклонници той е едва ли не престола на техния Бог. Да, будисти, християни, мюсюлмани и хиндуисти смятат това място за своеобразен край на пътя, за изцеление на физически и духовни терзания, за просветление. Всяка религия има своя версия защо точно тук. Будистите например вярват, че върху малката площ на върха лежи стъпката, която Буда е оставил след като духът му е напуснал тялото. За хиндуистите това е следа от Шива. Християни и мюсюлмани вярват, че това е стъпалото на първият пророк на земята Адам, след като е бил изгонен от рая. В какво обаче се състои поклонението. Тръгва се от 1200 метра височина. До върха има над 5500 стъпала. Изкачват се за 2.5 – 5 часа през нощта. Най-силният момент е да посрещнеш там утрото. Както и на Кръстова гора, тук поклонниците вярват, че техният Бог изцелява телата и душите човешки. По пътя до върха и обратно видях много библейски сюжети. Прегърнах мъката на хора от всякакви религии. Изпитах състрадание и любов от най-чиста проба. Започнах изкачването в 2 часа през нощта. В началото беше леко. Вървейки нагоре към върха обаче, тялото ми започна да се бунтува. Все по-често искаше почивка. Виждах вече хора заспали на стълбите от умора. Вечната борба между материята и духа, бе за тях намерила своя логичен край. Изглежда този връх е своеобразен лакмус за това доколко физическата болка управлява нас или ние нея. Към 5 сутринта достигнах целта. На всеки метър усещах вярата с която човек е тръгнал по пътя. Склонен съм да се съглася, че нищо не е по-важно от самото пътуване. В него човек израства и променя себе си. Пътят е като невидим абразив за душевните ни неравности. Какво обаче се случи в мен по тези божествени стъпала и дали открих чудото, ще остане преживяване лично. Ако намерите сили да изкачите това предизвикателство, ще намерите своят отговор. Може би Адамс пиик, по красив начин ни разказва познатата стара истина, че всички религии се кланят на един Бог и ние сме неделима част от него. От Шри Ланка за вас бях аз – Шри Марко Поло.
