Историята на едно дърво.
Африка, с изключение на ислямския север, не е познавала писмеността. Историята тук винаги е била устно съобщение, легенда, предавана от уста на уста, колективен мит, създаван в подножието на някое дърво, в дълбоката тъмнина на нощта, в която се чували гласовете на старците, защото жените и децата мълчали заслушани. Вечерните мигове в племето са и до днес много важни, защото тогава общността размишлява коя е и откъде идва, осъзнава собствената си другост, определя своята идентичност. Това е часът на разговора с предците, които хем са си отишли, ала същевременно присъстват и ни пазят от лошите сили. Говорейки хората предават историята на своето племе напред, защото няма къде да бъде прочетена. Такива книги няма. Историята не съществува извън това което те могат да разкажат тук и сега. Всяко поколение слушайки разказите на предците, ги променя, украсява, модифицира, за да се получи най-чистата форма на историята – формата на мита. Африка е земя на митове. След дългата нощ идва сутринта и отново се появяват едновременно слънцето и сянката на дървото. Човекът е неразривно свързан със сянката, особено в гореща Африка. Ако дървото изчезне ще настъпи трагедия. Местните няма къде да се съберат и няма как да чуят и разкажат своята история. Ще загубят паметта за вчера. Ще се разпилеят самотни нанякъде. Самотността е невъзможна в Африка. Затова ако гръм разцепи дървото ще загинат и хората живели в неговата сянка. Има такава поговорка: Човек не може да надживее сянката си. Воден от интереса към безкрайните разкази на местните трубадури, не след дълго ще замина натам. Рано е да казвам къде. Както митовете е некрасиво да бъдат развенчавани, така и аз смятам да оставя неразказана тази история. Все още…
/ снимката е от последното ми пътуване в Чад/
