Очите на този старец заместват хиляда страници разказ за Афганистан. Разположен на вододела между персийския и британския свят, този крайно нехомогенен народ преживява поредната си тиха гражданска война. Централното правителство доминирано от пущуни, неглижира агресивното поведение на талибаните към останалите етноси. Вървейки по този път и скоро без външни военни сили, тази страна е поела уверено към поредния етнически конфликт. Нека съм лош пророк, но до края на годината ще станем свидетели на това. Страданието на обикновенните хора е непоносимо. Човешкият живот тук няма стойност. Всичко е под егидата на кланови, етнически и религиозни интереси. Посетил съм почти всички страни в Азия, но признавам за първи път се чувствам безсилен и не намирам точните думи. Ако Аллах наистина покровителства тези земи, искрено се надявам да помогне, да даде светлина и надежда за хората на Афганистан. Защо ли пиша всичко това? Колко слаби са думите за да изразиш чрез тях чувствата си. Очите, очите на този старец, те казват всичко. От Саманган, Афганистан за вас беше един тъжен Марко Поло.
