Знание, което не ни прави по-добри, е по-лошо от незнанието.
Защо питам се, човечеството отказва да си научи уроците от миналото? И какво се получава когато се поставят парите пред природата? Съдбата на Аралско море дава еднозначен отговор на тези въпроси. Да прочетеш за това е едно. Да видиш с очите си резултата от човешката безотговорност, съвсем друго. Ужасяващи са последствията. От 66 хиляди квадратни километра и четвърто по големина езеро в света, днес бившето море се е свило пет пъти. 11 вида риба, 23 вида животни и 35 вида птици са вече в червената книга. Основният източник на вода река Аму Даря, преминава през три държави. В годините назад регулярно водата е отклонявана за стопански цели и това е довело почти до изчезването на този природен феномен. Нещо повече. Химикалите донесени и отложени по дъното на морето, днес са на повърхноста. Те са открити дори в кръвта на пингвини от Антарктида и в горите на Норвегия. Ето защо проблемите създавани от човека имат наднационален характер. Тъжна е тази история. Омерзителното човешко бездействие е присъда за бъдещите поколения. Те едва ли ще ни простят безхаберието. Знание което не ни прави по-добри е по-лошо от незнанието. Аралско море ни казва недвусмилено: Хора, не унищожавайте земята. Стреснете се. Времето на човечеството изтича. От брега на изчезващото езеро, с болка в сърцето за вас написа един тъжен Марко Поло. ‘’
