Салта – провинция на Аржентина, с милион и половина жители, братски прегърната от Чили на запад и Боливия на север. Незабележима и сякаш встрани за масовия турист, тази земя целогодишно очаква своите откриватели. Казват, че Аржентина е най-европейската страна в Южна Америка. Салта е изключение и ще разкажа защо. За разлика от Бразилия и Съединените щати, където местното население е избутано в резервати, а в повечето случаи просто избивано от частни структури, под безучастния поглед на държавата, тук нещата са още по-крайни. Едва два века след пристигането на европейците, конгресът на Аржентина приема закон, който задължава армията да ликвидира местното население. То просто пречи при завоюването на новите земи. Не знам как може да се характеризира тази европейска “цивилизованост”. Преценете сами. За този факт обаче няма да чуете никъде. Просто се отбелязва в аналите. За щастие военните не са достигнали до този затънтен край и провинция Салта е красиво изключение. Тук можете да видите оцелели различни местни етноси в своя съвременен вариант. От тропически гори в източната част, до слабо населени високопланински райони достигащи до Андите на височина 4-5 хиляди метра. Забележителност от световна величина са и местните седемцветни скали, в багри пленяващи със своята неповторимост и безкраен в различието си колорит. Творецът явно е бил в настроение, когато е рисувал тази земя. Днес достигнах почти до границата с Боливия. Унахуака се казва района, в който времето е спряло. Хората живеят семпло и в единение със суровата природа. Много ценни метали се добиват и до днес в тези планини. Литият води класацията по важност. Тук минава и тропикът на Козирога. На локацията е изграден малък паметник, за да се упомене колко е важен ритуалът. Още от времето на инките, всяка година през декември и юли местните са се прекланяли на слънцето. Да чакаш с възбуда момента, в който сянката просто изчезва. Чудо! Какво ли е било в главите на хората? Спирам дотук за да не стане разказът многословен, но това земно кътче залужава повече. Несправедливо пренебрегвано, рано или късно, неговата уникалност ще пробие стените на човешкото безразличие. Сега казвам довиждане, а не сбогом на Салта и Аржентина.
