Освен всичко друго, пътуването има за цел да доближи мечтите до реалността и вместо да предполагаме какво може да е някъде, да видим какъв е истинският живот далеч от дома.
Такива мисли ме спохождат сега. Сан Педро де Атакама е цел на всеки пътешественик. Тук чрез неподражаемата природа, човек сякаш се вглежда в себе си. В Чили има около 3000 вулкана. 90 от тях са действащи. 70 от последните се намират в района на тази пустиня. Тук е и третото по големина солено езеро в света – Салар Атакама, в което три вида фламинго преживяват постоянно. За езерата намиращи се на 4200 метра няма нужда от думи. Снимките са достатъчни. Почти невъзможен е бил животът на местните векове наред. Използвали са минималните ресурси давани от майката земя. Пачамама – така наричат на езикът на инките кечуа местните, Богинята на земята. Да, бидейки майка на всички, тя е давала храна, а слънцето светлина и топлина на хората. И въпреки несгодите, те са доживели до днес. Езическа по своята природа е била тяхната религията и тази на Инките, дошли по тези земи 80 години преди испанците. За империята която този малък народ е изградил, ще пиша друг път, защото темата е обширна. Три дни след пресичането Тропика на Козирога в Аржентина, днес успях да прекося същия и в Атакама. Цъфтящата пустиня, колкото и странно да звучи има такова понятие и то е валидно точно сега. Невиждани дъждове през януари и февруари тази година са предизвикали този ефект. Сега обширни части от Атакама, са като килим от цветя и храсти. Незаслужено наричат пустините мъртви. По-точната дума е спящи. Милионите семена скрити в нея чакат точните условия да се появят отгоре. Може би същото е и с нашите деца. Само при подходяща среда всяко от тях развива своите уникални заложби. Всеки е надарен с такива, уверен съм. Ще завърша разказа за тази чудна земя с едно наблюдение. Самата пустиня е на 2400 метра над морското равнище. Повечето забележителности са над 4000 метра. Когато попаднете на такава и по-голяма височина, започвате да вървите бавно, прецизирайки смисъла на всяко движение. Иначе ви очаква височинна болест. В такъв момент дори мислите забавят своят ход. Човек влиза в някакъв непознат досега вид медитация. Колко мъдро природата е решила. Приближавайки се до небесата, да ни спира забързания ритъм и така да ни напомня, че сме смъртни. Да, това усетих днес в Атакама. За вас от Чили бях аз, Марко Поло.
