Пътят на коприната
Пътят на коприната. От първия миг в който чух преди много години за него, реших, че това е моят път. Посетих многократно Източен Китай, откъдето започва. След това видях Синдцян - западен Китай, Урумчи, Кашгар, където пътя се разделя с пустинята влизайки в днешна Киргизия. Памир и Ош бяха моя спирка по пътя преди три години. От там той минава като на кон през Ферганската долина, за да разсече днешен Узбекистан. Самарканд и Бухара са уникални средища на световни култури и религии. След тях пътят тръгва в различни посоки. Едната поема към Хива, другата към древния град Мерв в днешен Туркменистан. Често ходя там, за да усетя отново емоцията докосвайки тази неподражаема древност. След това пътят препуска към днешен Иран, за да отдаде своята почит и на тази древна цивилизация. Там винаги отсядам в кервансарай край Язд, за да усетя поне за ден атмосферата на приказките от хиляда и една нощ. След това се отправя смело през пустинята, за да достигне Исфахан - перлата на ислямската архитектура и някогашна столица на Персия. Защо пиша всичко това? Пътят има много спирки и разклонения, но в общата му атмосфера има нещо космично. Там животът и смъртта са приятели, просто защото условията са понякога гранични за човешкото тяло и дух. Там пътникът усеща с кожата си своята физическа тленност и вселенска душа в едно. Трудно се обяснява. По лесно се чувства и преживява. Пътят на коприната е част от един по-голям път. Този на човека към загубените му духовни корени. Едно истинско съприкосновение с мистичното ни вчера и неслучилото се утре. Надявам се, да съм запалил интереса в поне един бъдещ почитател на Азия.
Пакистан
Наричат често тази страна “Другата Индия”. Неточно според мен. Макар да е държава само от 74 години, Пакистан има свой облик. Четири големи района и една присъединена територия изграждат тъканта на неговата държавност. За разлика от Индия, вече десет века Пакистан има държавотворна религия - Исляма. Тя дава очертанията на обществения и личния живот. Няма алкохол, наркотиците са табу/ смъртна присъда за разпространение/, уговорени бракове, нетолерантност към хомосексуализма и проституцията, традиционно силни родови и семейни връзки. Различните етноси пребиваващи тук намират общ език помежду си. Армията е силна и е гарант за мира в страната. 65% от населението живее на село близо до земята и си произвежда всичко необходимо. Никой не гладува. Няколко велики реки начело с Инд, прорязват сухата земя. Те живот и хлад от Хималаите за отрудените хора. Много проблеми имат да решават местните. Главният според мен е как да се предпазят от западните ценности. Те разбират интуитивно, че трябва да обгрижват своите, като лекарство против тежка болест. Мъдри хора. Преживяли нашествия на Перси, Александър Македински, Моголи, дори велика Британия. Уверен съм, че ще намерят верният път напред през тъмния лес на съвременните изкушения. И знам, че отново ще се върна в страната на Мохенджо Даро.