Природата няма нужда от човека, но човекът има нужда от природата. Това са осъзнали обитателите на тези острови отдавна. Почти век Файал и Пико са били естествен център на китоловния занаят. До средата на 19 век местните са отглеждали лозя. Фамозните огради с вулканични камъни днес дори са признати от Юнеско за световно културно достижение. Този камък има три важни предимства говорейки за лозата. Задържа топлина, която отделя през ноща, наторява с ценни минерали, които се преливат във виното през гроздето и оградките от вулканичен камък предпазват насажденията от буреносните ветрове, така характерни за азорите. Но всичко това е спряло драстично след чумата по лозята през 1852 година. Тя предизвиква масова емиграция на местното население към северна Америка, където голяма част него се влива в китоловният бизнес. След като нещата с болестите отминават, емигрантите се връщат по родните места, носейки нови сортове лозя и натрупаните умения в лова и преработка на китове. За щастие последният кит е уловен в Пико през 1974 година. В заключение бих искал да споделя любима арабска поговорка: “ Ако камъка удари яйцето, язък за яйцето. Ако яйцето удари камъка, язък за яйцето”. Смея да се надявам, хората вярващи, че ние сме камъка, а природата яйцето, да са малцинство. От сивия остров Пико, най-високата точка на Португалия 2351 метра, с горещи препоръки да го посетите, за вас беше Марко Поло.
