Човек дори добре да живее, един ден докосва тази красота, за да усети едновременно своята нищожност и безкрайност. Докато в миналото тук са заточвали бунтарите, днес е привилегия да се докоснеш до това природно чудо.
Байкал – нищо не е такова, каквото изглежда. Зад завесата на видимото се крие източна мистика от висока проба, смесена с вековни шамански култове и спиращи дъха образци на майката природа. Сякаш създателят е искал да ни покаже само частица от намерението си, оставайки всичко друго в ръцете на осъзнатия човек. Ако на запад прекалената чувствителност е по-скоро бреме, в тази част на света тя не е порок, а необходимост. Местните са вградили живота си в природата, ставайки част от нея и световните дела са празнично незначителни. Хармонията с околния свят е тяхното лекарство, от което взимат ежедневно големи дози. Отвсякъде блика енергия, сякаш да ни върне назад и припомни позабравената връзка между нас и самите нас. Да, сигурно ви се струва странно всичко което пиша, но ако дойдете тук ще го усетите с цялата си същност. Затова казвам кратичко: Прегръщам те, Байкал – наша позабравена същност. Какво още мога да споделя, се питам? Сякаш чувам глас от недрата на най-дълбоко езеро – “Замълчи, не разваляй магията”! Чак сега може би осъзнавам мисълта на източния мъдрец – “Мълчанието ви разбирам, но думите ви не разбрах”! Байкал – разказът за нетленното!
