Другата реалност. Втори път съм в тази различна страна. Дали не се пристрастявам? Знам ли? Може би различността е красива, преди да ни разделя. Усещането слизайки от самолета е особено. Отново и отново. Чистота във всичко. Пронизва сетивата безмилостно. Реките, дърветата, храмовете, хората, всички излъчват светлина. Животните се разхождат спокойни. Тук никой няма да ги докосне. Убиването им е забранено със закон. Бутан – приказката продължава. Докога така, се питам. Как ми се иска да е за дълго. Стискам палци. Тази страна е неприличен пример за всички останали. Звъни като камбана в ушите на глухото човечество. Възможно е, казва ни тя. Опитайте да скъсате оковите на материалната си безпътица, съветват местните. Трудно е, но все пак опитайте. Ако Бутан беше птица, бих я погалил и пуснал да лети. Ако беше риба, бих я пуснал в океана да разкаже на другите. Ако беше човек, бих го прегърнал и му пожелал да живее дълго. Тук хората вярват в прераждането. И си помагат, защото според тях смисълът на нашият тъй кратък живот е в една дума – каруна. Какво значи ли? Състрадание! Тръгвам си. Времето ми тук изтича. Дали обаче човечеството осъзнава, че неговото време е към края си. Ако не се събуди от летаргията и осъзнае, че води война с планетата си. Тръгвам, защото само така мога отново да дойда в страната на дракона и човешките мечти за добър живот. Пак ще се прегърнем! Уверен съм!
