Едно пътуване в Чад не може да бъде описано кратко, все пак това са 15 дни и няколкостотин снимки. За какво не разказах в първия си пост? Депресията Мурди с неземния си, почти марсов пейзаж. Намира се между Енеди и Онианга и задължителна за преминаване поне с едно преспиване на палатка. Езерата Онианга, под защитата на Юнеско, за които и до днес не е ясно как са се появили, със своите красиви цветове идващи от различни микроорганизми. Пътуване през Сахара по време на пустинна буря, което не пожелавам никому. Преди няколко дни властите са открили телата на 25 души, загуби се преди година в дюните по време на такава буря. С нея шега не бива. Интересните северни племена, обединени под общото название Тубу, живеещи в излключително трудни условия. Характерен за тях е общия език и ножът, който носи всеки мъж. Номадите на Сахара, които сякаш не се борят, а се каляват от трудностите всеки ден. Да пренощуваш в оазис заедно с техен керван, е изживяване несравнимо. Милионите звезди които ни гледат всяка нощ от безоблачното небе над Африка. Войната с Либия през 1987 година, оставила много следи в снагата на пустинята. Неоколониалната съдба на страните в Африка. След освобождението от Франция, местните племена не успяват да намерят своят суверинитет, също като десетките чужди колонии в Африка. Правителствата са зависими от бившите си господари, а народа страда в нищета. Мисля, че ми прилича на нещо свързано с нас. Страна с територия 12 пъти колкото нашата, не може да се обходи в едно пътуване. Какво не успях да видя този път? Езерото Чад, южните християнски племена и Тибещи – районът в северозападния край, където планините в сърцето на пустинята са невъзможно красиви, но много опасни, поради желанието на племето Тида в района Миски, да иска пари на всеки преминаващ през земите му. Там се намират и доста златни мини. Накрая не мога да скрия безсилието си да предам цветовото многообразие на тази велика пустиня. Тя променя облика си при всяка смяна позицията на слънцето. Пожелавам на всеки да опита това блаженство и се изгуби в Сахара, дъщерята на Африка. За мене знам със сигурност, че пак ще дойда тук, скоро.
