Някак странно звучи в ушите европейски думата Чилое. На езикът Мапуче, то означава мястото на чайките. Този народ населява от векове централно и южно Чили. Мъдро са залагали навсякъде скрита легенда. Иначе Чилое е голям остров в началото на чилийска Патагония, известен с поне четири неща. Първото са уникалните дървени църкви. Поради съпротивата на местното население срещу покръстването, техният архитектурен стил е съчетание между християнство и езичество. Затова те са защитени от Юнеско. Второто са Palafitos – неподражаеми наколни къщи, много удобни заради големият прилив. Третото е така наречената Валдивска растителност. Терминът иде от едноименния град в Чили. Какъв е феноменът? Умерен климатичен пояс, с тропическа растителност. Причината се крие в Хумболтовото течение. Зимата температурите не падат под 6 градуса, а лятото не са повече от 20.
За последното са нужни повече думи. El Muello del las Almas е наречено от испанците това отдалечено кътче. Буквално означава “пристанът на душите”. Други го наричат “Мостът на душите”. Народът Мапуче вярва и днес, че човешката душа не е сама за себе си, а е част от вселенската, която те наричат Pu Am. Когато човек се ражда, вселенската душа отделя от себе си една искра, която вдъхва в тялото тленно. Те я наричат Am. Когато човек умре, тази искрица от вселенското мироздание трябва да се върне обратно в първоизточника си. Според сказанието на Мапуче, подобно на гръцката митология, митичния лодкар Tempilcahue, превеждал душите на умрелите от този свят, през морето в другия. Понякога той искал такса, казва легендата и то само когато човек желае да вземе със себе си домашен любимец, за да бъдат заедно в отвъдното. Тогава Мапуче слагали до тялото един тюркоаз, с който да бъде заплатена тази услуга. Нерядко обаче митичния лодкар отказвал да превози душата на мъртвеца. Защо го е правил никой не знае. Може би е бил просто пристав на “страшния съд”. Тогава на мястото за което иде реч, душата започвала да се блъска между океана и скалите, без да намери покой, като ревът и се чувал в едно с плисъка на вълните. Ето защо този бряг се явява наистина своеобразна мелница на ненамерилите покой човешки души, останали на моста между двата свята. Легендата завършва с предупреждение. Ако посетите моста и чуете гласове, не им отговаряйте, защото иначе много скоро душата ви ще отиде при тях. Е, днес бях на този последен пристан на душите. Чух със сигурност много гласове/ основно на морските лъвове живеещи на този бряг/. Омиротворен от мъдрите южноамериканци, затворих очи, като уважение към легендата. Да, въпреки различните разкази които съм чувал по света, истината е само една. И днешното ми преживяване потвърждава това. От Чилое за вас беше поклонникът на Мапуче, Марко Поло.
