Дали философски погледнато, постоянният поток от информация, заливащ ни ежедневно, ни отнема способността да си представяме и замества желанието ни да мечтаем свободно? Ако пътуването се прави някъде от някого и ние можем да участваме виртуално, дали си струва да го правим и въобще защо трябва да излизаме от къщи?
Аз съм пътешественик – Global explorer, както съм записал на визитната си картичка. Като такъв, може да се каже наистина, че излизам от къщи. Нещата за които мечтая просто се случват и съм блгодарен на вселената за това.
Любимият ми отговор на въпроса защо пътуваме, е дал преди почти сто години Джордж Лии Малъри, опитал три пъти да изкачи най-високия връх на земята. Журналист настоятелно го пита: Защо искате да изкачите Еверест? Там няма нищо освен сняг и камъни. Защо ли, отговорил той, защото е там! И продължил така:
‘Едва ли изкачването на Еверест има конкретна практическа полза. Да, можем да научим нещо за поведението на човешкото тяло при висока надморска височина, което лекарите да ползват в авиацията. Няма да намерим злато или да усвоим нова обработваема земя. Ако обаче не може да разберете, че има нещо в човека, което отвръща на предизвикателството на тази планина и отива да го посрещне, че самото изкачване е част от борбата за живот напред и винаги напред, няма да разберете защо отиваме. Това което получаваме от това приключение е чиста радост, а радостта все пак е целта на живота. Ние не живеем за да ядем или правим пари, а правим това за да се радваме на живота.”
Джордж Малъри е видян последно да изчезва в облаците под Еверест в невъзможно силна буря. Той е може би първият човек, 30 години преди Едмонд Хилари, покорил най-високия връх на земята. Самият Хилари веднъж споделя: “ Не върховете покоряваме ние, а себе си”. Защо въобще пиша това? Защото освен материалните ни щения, там някъде зад дъгата, се крие истинската човешка радост от това, че сме живи, че дишаме. Както казва Далай Лама: Нека не търсим смисълът във всичко. Нека го създаваме.
