Догубеязид и Ани. Не, не са Ромео и Жулиета в азиатски вариант. Просто два града с дълга история и различна съдба през вековете. Първият е процъфтяващ и известен с великолепния дворец на Исхак Паша – 11 век. Днес го посетих и останах безмълвен от изяществото му. Нещо като Тадж Махал в тукашен вариант. Ненапразно пашата е убил арменския му архитект веднага след приключването на строителството. Не е искал нещо толкова красиво да бъде построено отново. Събуждал се е всяка сутрин гледайки към вечно белия Арарат. Двореца има 366 стаи, сещате се защо. Обичал е всичките си ханъми в харема, но една му е била любима. На нея той е посветил всичко красиво създадено. След смърта му ги погребват двамата един до друг в двора на сградата. Бил е много жесток, но на женския чар не е можел да устои.
Ани е древна арменска столица от 9-10 век. Била е грандиозна за времето си с нейните 100 хиляди жители, църкви, катедрала и всякакви градски съоръжения. За жалост тя е останала в Турция и е на десет метра от граничната бразда. Има нужда от сериозна реставрация, която към момента Турция не може да осъществи. Снимките говорят сами. Усещането и до днес не те оставя равнодушен. Енергийно място отвсякъде.
Догубеязид и Ани – две страни на една монета. Но имат една прилика – и двете е посетил и описал преди 8 века Марко Поло. Утре продължавам с друга стара арменска столица. Коя е тя ще разберете сами. От граничната бразда между Турция и Армения предаде за вас един почитател на тишината.
