По време на десетгодишната война между Гърция и Троя, разгневен от смърта на своя най-добър приятел Патрокъл, Ахил убива Хектор и обезобразява неговото тяло, като отказва да го върне на семейството му за да бъде погребано. Според тогавашните вярвания, това означавало, че душата на Хектор няма да намери покой на земята. Тогава Приам, царят на Троя, преоблечен като старец се промъкнал тайно до палатката на Ахил, за да поиска тялото на сина си. Всички са изненадани когато старецът показва всъщност кой е. Ахил го поглежда и спомняйки си за своя убит баща, започва да ридае. Приам поглежда човека, убил толкова много синове и също заплаква. Риданията им се носели дълго в тъмната нощ. Гърците вярвали, че общият плач създава невидима връзка между хората, припомняйки им тяхната тленност. Тогава Ахил взел тялото на Хектор и нежно го подал на разплакния баща. В този миг двамата мъже се погледнали и усетили своята божествена свързаност. В такива моменти всички хора сме равно чувствителни и раними. Различията избледняват. Тази тънка червена линия може да бъде проследена във всички религии. Нека преодолеем пагубните притеснения, когато сме под външна заплаха и започнем да се ценим взаимно като създания тленни. Днес това е жизнено необходимо.
