Малко са държавите кръстени на географски понятия. Еквадор е такава, по името на минаващия през нея екватор. Страната е била част от велика Колумбия, включваща и днешна Венецуела. Харизмата на Симон Боливар е била недостатъчна за да задържи страната в стария и вид. Днес трите споменати държави имат не само почти еднакви знамена, но и близка съдба през последното столетие. Големите играчи са се опитвали непрестанно и с различни средства да се доберат до техните природни богатства. Само на 25 километра от столицата минава линията на екватора. Мястото е голяма атракция с паметник и музей на местните племена. Посетете го ако идвате. Снимките говорят достатъчно. Днес бях в Кито – втората по височина столица в света след Ла Пас. Местните са привикнали да живеят на 2900 метра. Колоритен е старият град с типичната испанска колониална архитектура. Седем католически ордена са оставили своя отпечатък, построявайки красивите си църкви и обслужващи сгради през вековете. В самия център на града има едно впечатляващо място. Площадът на независимостта, наричан още площадът на четирите власти. Всяка от страните на този квадрат символизира една власт. На църквата, президента, хората/кметството/ и Бог. Дълга е темата защо точно това е разпределението. Защо например Бог и църквата са отделени или правителството и хората са на срещуположни страни. И все пак, защо човекът е допуснал в развитието си да остане само в единия от четирите ъгъла на влстта? Не би ли трябвало той са е в центъра на обществените отношения? Иначе казано, животът в този край на света си тече по своята логика. Задължителните маски, за жалост закриват устите на хората, но все още можеш да погледнеш през очите им право в техните многовековни души. Да прочетеш тяхната история и почувстваш тяхната болка. За щастие, човешкото състрадание няма почивен ден и пандемични ограничения. От Кито за вас предаде един далечен братовчед на Симон Боливар.
