Десет пъти по-голяма от България. Втора по население на континента със 109 милиона. Африка не е Етиопия, но Етиопия е Африка. Племенна структура, от пустинен до екваториален ландшафт, два сезона, големи езера, реки, девствени гори. Предизвикателство е дори самото описание. Но нека започна от някъде. Северна Етиопия е една голяма църква. Не само заради стотиците храмове и миризмата на тамян в кафенета и ресторанти. Не и заради дълбокото преклонение на местните към делото Христово. Тук християнството е различно от всичко познато ни досега. Нито е католическо, нито според православния канон. Получила автокефалия през 1959 година от Коптската, местната църква признава само три вселенски събора и е характерна с монофизитизма/ непризнаването човешката природа на Христос, смятат го за нечовек/, почитането на някои обряди от Стария завет, следването на около 60 неканонични за православието книги и евангелия. Каквото и да говорим обаче, въпреки, че само 65% от населението се определя като християни, влиянието на етиопската църква е всеобхватно. Ислямът е силен само по периферията на страната. Трудна задача е обединението на тези 82 племена със собствен език, обичаи и традиции и формирането на държавност. За страна от съвременен тип може да се говори чак след 1855 година, когато цар Теодрос втори централизира власта. Въпреки, че е окупирана за кратко от Италия през 1936 г, Етиопия е една от малкото страни в Африка, които никога не са колонизирани. Все пак границите и са чертани с права линия, което говори за влиянието на великите сили в региона, най-вече на Великобритания. Накрая след продължителна война, през 1993 г. е откъсната и Еритрея, за да остане Етиопия без излаз на море и се намали ролята и в региона.
Несбъдналата се цивилизованост е по-скоро дар, отколкото недостатък. Особено в южната част. Има две гледни точки по темата. Колонизаторите твърдят, че носят прогрес на изостаналите народи. Колониите твърдят, че покорявайки ги чужденците спират развитието им в тяхната посока. Не знам, може би и двете са верни. Животът е труден за обяснение. Едно е сигурно. Тъжно е да гледаш хора извадени от техния контекст. Принудени да живеят по чужди правила и под чуждо знаме. Налагането на един модел като обща мярка за успех е не само нередно, но и пагубно. В сърцето на национален парк Маго например, е построена фабрика за преработка на захарна трастика. Това е прогонило далеч дивите животни. Какво ли трябва да се случи, за да се събудим и разберем, че алчността е губителна за всички. Ние сме свързани иманентно с природата и нейното унищожаване е удар за бъдните поколения. Една арабска мъдрост гласи: “Ако камъкът удари яйцето – язък за яйцето. Ако яйцето удари камъка – язък за яйцето”. Наивно е да се смята, че западната цивилизация е камъка, а всичко останало – яйцето. От Етиопия с респект към яйцето, за вас беше Марко Поло.