Идеалното място не е там, където „раните се лекуват и болките се облекчават“, а където раните и болките стават поводи за ново виждане, за просветление. Особено днес, когато цялото човечество е една кървяща рана в снагата на майката Земя. В такива гранични моменти използването на болката като катализатор на промяната е полезният ход напред. Въпреки всички наши цивилизационни придобивки, ние сме все толкова раними по отношение на същността, на тази вече станала някак неудобна дума, Душа. Защо е с главна буква ли? Защото ако не я чувствате в себе си, рано или късно сте обречени на космическа тъга по неясната си природа. Нека не се заблуждаваме, че тялото ни има душа. Душата ни има тяло и винаги е било така. Мъдрецът знае границата на своите възможности, за разлика от глупакът, който не си дава сметка за тях. Едва когато осъзнаем способностите си, ще можем да действаме в съгласие с тях и така нашите слабости ще се окажат нашата сила. От Хива за вас …
