Ескимосите имат около 50 думи изразяващи различни усещания за сняг. Тук ще стане дума само за две. Кар на турски означава сняг. Великия турски писател Орхан Памук има великолепен роман със същото заглавие. И в двата случая иде реч за турския град Карс. За него обикновенно казват: твърде далеч на изток, твърде близо до затворената граница с Армения и твърде студено през зимата. Три недостатъка, които градът е превърнал постепенно в предимства. Застанал на едно от разклонениятa по пътя на коприната, градът е бил столица на Арменското царство/ в средата е останала добре запазена арменска църква, превърната разбира се в джамия/ и врата от Анатолия към мала Азия. Руската империя го завладява след поредната война с Турция и малко хора знаят, че Карс е бил предмет дори в Санстефанския мирен договор. Руснаците искат като награда след победата да го задържат до 1920 година. Така и става. Затова градът е наричан турският сибир, както заради измерваните регулярно зимни температури от минус 40 градуса по целзий и многобройните опоненти на власта заточени тук. Руската империя създава идеална градска инфраструктура за времето си. И до днес улиците са прави, има доста паркове и малко останали руски сгради, видно от снимките. Днес градът се развива бурно, заради чистия въздух който предлага на обитателите си, многобройните видове първокласен кашкавал, мед, масло и чудесен кебап. Известен е още с крепостта построена през 10 век, разрушена от моголите през 14 и отново възстановена през 15 век. От Карс с послание да прочетете книгата на Орхан Памук, беше Марко Поло Сибирски.
