По коституция държавата е ислямска. В дествителност не е за вярване, защото джамиите тук са почти незабележими. А тези които види човек изглеждат доста непривично като архитектура. Странно разминаване се получава. Климатът е тропичен, етносите наброяват повече от 100. Малайзия – truly Asia/ истинската Азия/, такова е мотото на тази страна. И макар да я посещавам за може би 15 ти път, винаги нещо ново ме чак зад ъгъла. Основните религиозни групи тук са мюсюлмани -65%, будисти – 20% и хинду – 10%. Как обаче те са се напаснали през вековете е факт, достоен за обяснение. Сплотяващото звено са били външните колонизатори. Най-рано са дошли португалците в днешна Малака. След тях за тази земя се преборват холандци и накрая британската империя заслужава правото да управлява. Местните хора за били принудени да се обединяват пред всяка външна агресия. Нямали са друг шанс да устоят на бурните ветрове духащи наоколо. Доста късно, през 1957 година, страната получава своята независимост, а през 1963 към нея се присъединяват от остров Борнео – Саравак и Сабах. Днес Малайзия е разделена на 14 щата, 12 от които са султанати. Уникалното в случая обаче е факта, че монархическата институция, не се наследява. На всеки 5 години поста поема един от дванадесетте султана. Наследяването е валидно само за щатите, докато за върховната монархическа позиция се редуват настоящите султани по места. Въобще странна практика. На първо място по добив на палмово масло, второ по каучук, солидни залежи на петрол и със силно развит високотехнологичен сектор, икономиката на страната е в добро състояние. Като цяло 30 милионната страна е странна смесица от западна модерност, силна държавност и ислямска религиозност. С тези няколко факта завършвам краткия си разказ за Малайзия. Пред нея стоят предизвикателствата на сакралната 2020. Пред мен е обаче и още нещо – джунглите на Борнео, откъдето пиша тези редове.” Вярвам, че всяка истинска религия изисква от нас само едно – да имаме добро сърце” , казва Далай Лама. Какво повече ни е нужно? От Борнео за вас беше Марко Поло