Името ми се мярна преди няколко години. Градът е обявен за европейска културна столица, заедно с Пловдив. Матера означава буквално моята земя. Учените смятат, че хора са обитавали местните скали още преди 7000 години. Всъщност старият град са две малки долини с изградени домове на база съществуващите пещери. Тук усетих странна енергия вградена от вековете в изтъркания вече камък. Сълзи на радост и тъга са текли по стръмните улици на малкото градче. Това което туристът вижда е само 30 процента. Останалото са пещери, тунели и каверни в недрата на тези скали. За разлика от Помпей, тази част на Италия е била почти забравена и непозната за света. Нещо повече, малкото пътешественици сблъсквали се с това място са гледали неразбиращо този пейзаж. Те не са проумявали как в този безводен край на Италия са живели почти натъпкани 16000 души. И до днес мистиката е повече от всички обяснения. И макар, че през 1958 година последният човек е преместен от тези полудомове и градът е бил наречен от хората “Срамът на Италия” поради липсата на хигиена, днес този град е нищо по-малко от перла в короната на италианската история. Петдесет века преди римската империя, тази земя е имала своето бижу. Матера е цел и преживяване за истинския пътешественик. За вас от южна Италия беше Марко Поло де Базиликата/ областта на този неповторим град/.
