Географски фатализъм, има такъв термин. Означава положението на една малка държава спрямо друга велика такава и невъзможността й да води самостоятелна политика. Този термин явно е измислен за страна като Монголия. Разположена като в сандвич между две велики империи – Руската и Китайската, без излаз на море, страната е обречена да бъде обект на постоянен натиск. С преобладаващо номадско население и без изначална идея за държавност, преживяла възхода и разпада на Чингиз хан и потомците му през 12-14 век, Монголия е окупирана и два века до 1921 година е под китайска власт. Нещо повече, цяла монголска династия начело с Кубилай хан, самонарекла се великия Юан, е управлявала повече от век самата китайска империя, получила както се казва “мандата на небето”. Благодарение на Русия тя получава не само своята независимост от Китай, но и своята модерна държавност. Така тя става втората в света социалистическа страна. Ето защо местният избор на покровител е бил винаги в полза на Руската империя. Да не забравяме и факта, че от 1936 година досега тя ползва кирилицата. Днес Монголия има площ 1.5 милиона квадратни километра и само 3.3 милиона население, като в столицата живее почти половината. 85% от него са будисти( тибетски будизъм). Улан Батор е най-студената столица в света, с измервани температури до -40 градуса. Въобще страна на контрасти. Тежките метеорологични условия са били винаги определящи за този народ. Векове наред той ги е преодолявал с воля и желание за живот. Въпреки всичко и сега монголските юрти посрещат слънцето ден след ден, с преклонение към госта и езическо усещане за мирозданието. Днес страната се лута между западната модерност в икономиката, будистката философия в мисленето и номадските си корени. Споменът за Чингиз Хан, изградил невъзможна за времето си империя, подхранва самочувствието на местния човек. Въпреки всичко Монголия не се пъчи на света, а се опитва да бъде себе си в центъра на източна Азия, пазейки своята неповторима идентичност. Дали успява? Времето ще покаже. Аз стискам палци тя да намери правилния път напред. Своят път. От Монголия за вас беше Марко Поло.
