Малък черноморски град преди много години. В каменната къща със зелена порта. Там ме върна това пътуване. Между смокиновите дървета на моето детство, където в праха на лятото растях безгрижно. Мустанг ме заведе обратно в детството, за да ми напомни какъв съм бил и какво съм изгубил по пътя наречен живот. Прав е Тончо Жечев казвайки, че животът не е пътуване за някъде, а връщане към нашата забравена същност. Тук в сърцето на Хималаите, далеч от развитата ни цивилизация, е сгушено от векове забраненото и за щастие забравено кралство Ло. Идете там, за да се върнете край реката на вашето детство и осъзнаете за пореден път, че материалният свят е само грапава обвивка на нетленната ни душа. От Ломантаг, Мустанг за вас, с цялата любов към красотата, беше едно момче с все още архаични възприятия за света.
