Лицата зад Атлантика. Голямата ябълка. Така наричат този град познавачите. Почти нищо не е останало от местните индиански племена Манахату и Канарси. Може би само името на един от петте района в агломерацията ( Манхатън), напомня за това време. Основан от холандците преди почти четири века и заменен срещу Суринам в 1667 г. след поражение от англичаните, днес Ню Йорк е важен не само за Щатите, но и за света като цяло. В политически план, тук е разположена централата на ООН. В това здание се взимат най-вашите решения. Икономически тук се намират офисите на влиятелни банкови и финансови световни корпорации. Със своите прекрасни музеи, Метрополитен опера, театри на Бродуей и нощни клубове, градът е привлекателен за ценителите на културни образци. Сентръл парк е туптящото зелено сърце на този мегаполис. Ако добавим и статуята на свободата, ще получим едно истинско бижу за всеки турист. За мен този град има и друг смисъл. Роден съм както и Джон Ленън на 9 октомври. Прекарал последните години от живота си тук, за мен той е легенда, дала импулс и мечти на няколко поколения наред. Винаги когато идвам, посещавам мястото където са обичали да се разхождат с Йоко Оно. То се намира в сентръл парк, недалече от Дакота билдинг, където е застрелян злощастно от психически нездравия Марк Чапман. Там има малък паметник, който ни казва: Не спирайте да мечтаете! Не бих казал, че познавам този град при все, че съм го посещавал пет пъти. И както се пее в песента на Синатра, Ню Йорк наистина никога не спи. Убедил съм се в това. Дори нощем, улиците му дават усещане, че си в центъра на света. Аз го почувствах така. Какво ще вземете от “голямата ябълка” ще разбере всеки, когато посети това място. Сигурен съм в едно: Ако този град е символ, животът е твърде кратък за да разберем значението му. Струва си обаче да опитаме!
