Наричат често тази страна “Другата Индия”. Неточно според мен. Макар да е държава само от 74 години, Пакистан има свой облик. Четири големи района и една присъединена територия изграждат тъканта на неговата държавност. За разлика от Индия, вече десет века Пакистан има държавотворна религия – Исляма. Тя дава очертанията на обществения и личния живот. Няма алкохол, наркотиците са табу/ смъртна присъда за разпространение/, уговорени бракове, нетолерантност към хомосексуализма и проституцията, традиционно силни родови и семейни връзки. Различните етноси пребиваващи тук намират общ език помежду си. Армията е силна и е гарант за мира в страната. 65% от населението живее на село близо до земята и си произвежда всичко необходимо. Никой не гладува. Няколко велики реки начело с Инд, прорязват сухата земя. Те живот и хлад от Хималаите за отрудените хора. Много проблеми имат да решават местните. Главният според мен е как да се предпазят от западните ценности. Те разбират интуитивно, че трябва да обгрижват своите, като лекарство против тежка болест. Мъдри хора. Преживяли нашествия на Перси, Александър Македински, Моголи, дори велика Британия. Уверен съм, че ще намерят верният път напред през тъмния лес на съвременните изкушения. И знам, че отново ще се върна в страната на Мохенджо Даро.