Йорана, с тази дума те посрещат тук. Означава- Аз ти давам живот. Мата Китерани. На местния език означава “Очи гледащи небето”. Това е едно от имената на този необикновен остров. На 5 април 1722 година, корабът на холандския мореплавател Якоб Рогеевен достига до непозната земя в Тихия океан, отчайващо далеч от друга позната суша. Нарича го Великденски остров, защото е денят на възкресението Христово. Открива странни хора и още по-странни каменни статуи, които местните наричат Моаи. През следващите два века островът е дивашки експлоатиран от Перу и Чили, което почти довежда до изчезването на местните му жители. Има няколко книги за това удивително място, от които съм прочел преди 15 години две, като най-голямо впечатление ми направи Аку Аку на Тур Хейердал. Бях решил да дойда тук и ето какво видях и усетих. Историята на острова е много поучителна за цялото ни човечество. Населен в 12 век от полинезийци, той процъфтява до 17 век, момента в който ресурсите му започват за се изчерпват. Дотогава местните са вярвали в смесицата от езичество и шаманизъм. Постепенно те разбират, че има нещо по-голямо и въздействащо от това, което те наричат Мана-великата сила която движи всичко. Събират костите на своите видни предци в определени места, затрупват ги с камъни и върху тях поставят каменни фигури символизиращи техните местни водачи, с височина до 10 метра и до 80 тона тежки. Те гледат винаги към селото и пазят хората от лошите. Събират енергията от предците и я раздават на живеещите около тях. За жалост след изчерпване на ресурсите, започват трудни времена и развенчаване на идолите. Хората свалят доверието си от първенеца на острова, смятайки го за виновен и конфликтите между отделните родове започват да се решават само със сила. Победилият род събаря фигурите на победения. Така постепенно островът се превръща в пепелище. Без останали дървета изсечени от самите тях, хората заживяват в пещери. Вече не могат да строят къщи и лодки с които са се прехранват. Днес част от Моаите са издигнати отново и всеки може да види и докосне легендата на Рапа Нуи. Остават обаче много загадки. Как са издялани тези статуи? Как са транспортирани каменни блокове от 20,40, 60 и 80 тона на разстояния от няколко до 16 километра. Това и днес е много трудно. Местната шаманка отговорила на последния въпрос зададен от Хейердал съвсем прямо – ТЕ, статуите просто са ставали и са ходели до мястото си. Ненапразно логото на острова днес е “Рапа Нуи – живата мистерия”. Странно е за мен усещането да съм тук. Освен силния вятър, усетих странна тишина, в която сякаш дочувах гласовете на хората преживяли тази нелека съдба. Пиша ви за острова, а си мисля за днешния ни ден. Накъде върви човешкият род? Дали не трябва да потърсим отговорност от нашите първенци, които уверено ни водят към съдбата на Рапа Нуи? Знам ли? Може би. Мата Китерани. Очи гледащо небето. За вас, от другата страна на Земята, написа Марко те Пито Поло.
