Противоречивост. Тази дума обрисува най-точно чувствата ми в тази страна. Създаден като подмандатна територия от Франция през 1926 г, и получил независимост чак през 1943г, Ливан е страната на красивата дисхармония. Тук са доволно представени сунити, шиити, католици и православни християни. По начало причината за създаването на страната в началото на 20 век е наличието на най-голямата християнска общност в арабския свят. За жалост събитията водят до преселение на големи палестински групи към Ливан. Това и няколко странични фактора нарушава крехкия религиозен баланс. Не без помощта на “великите сили” избухва гражданската война, продължила цели 15 години до 1990г. Тогава всеки се е сражавал с всеки – един от абсурдите на тази война. М естен човек ми сподели: “Светът се е побъркал щом Ливан днес е най-спокойното място в близкия изток”. Тъжен хумор, мисля си. Днес Бейрут постепенно възвръща старата си слава на незаобиколим търговски център в Мала Азия. Всякакви архитектурни стилове си дават среща, понякога дори на една улица, допълвайки се чаровно и неповторимо. Въпреки , че на десетократно по-малка територия от нашата живеят 6 милиона души, съвременните финикийци успяват да денонстрират междурелигиозно разбирателство така нужно ни в днешния болезнено размирен свят. В самия център на столицата можете да видите почти прегърнати католическа катедрала и монументална джамия. Да, направих снимка защото не е за вярване. В очакване светът да им обърне внимание и признае своята неспособност да ги разбере приемайки ги такива каквито са, хората в Ливан ни гледат с надежда историята от 20 век никога да не се повтори. От Бейрут за вас с много любов и местни кулинарни деликатеси, бях аз Марко Поло.