И ето ме отново на това летище. Кацал съм толкова пъти и винаги усещането е едно – среща с вечността. Бейджинг – северната столица. Неточно наричат Китай страна. Цивилизация е правилния термин. Разликата между двете е огромна. Първото е административна единица. Второто е културна вселена. Поднебесната империя винаги е смятала себе си за център на света. Дори Великобритания в продължение на 100 години неуспешно се опитва да установи дипломатически отношения с нея. Кои сте вие, питали всеки път местните пратеника на Обединеното кралство. Векове наред западния човек се опитва да си обясни китайския манталитет. Всуе. Недостижима цел ползвайки западни категории. Китай може да бъде разбран само след дълбоко познаване на неговата история, филосовски учения и ролята на императорската институция. Не можете да обясните Изтока без да познавате Китай. Околните му страни са били винаги силно повлияни от него. Дори и днес една от трите азбуки в Япония е китайска. Откъде да тръгнем обаче, разсъждавайки какво е Китай и защо скоро той ще управлява света/ искаме или не/? Ще ви дам само три пункта за размисъл. Първо и най-важно като мислим за Китай е да разберем ролята на държавата. Няма друга страна в света с по-голямо одобрение от своите жители – 85%. 92% от хората вярват, че страната върви в правилна посока. За всеки китаец държавата е като свещения граал и пазител на китайската цивилизация. Тя е като член на семейството. Дори опозицията в Китай критикува държавата отвътре, а не с идея да разруши държавността. Има много причини за това. Ще дам само една. В последните десет века китайската държава не е била предизвиквана и нападана от никаква обществена прослойка. За разлика от западните държави, в които много често различни обществени групи / търговци, банкери, военни, партии/ и дори църквата, са поставяли под съмнение легитимността на държавата като институция, с цел да подкопаят ролята й и извлекат облаги от това. Втората посока за размисъл е това с което започнах – Китай винаги е бил с усещането, че е цивилизация. Високомерно, но сериозно подплатено заявление. А в рамката на всяка цивилизация могат да съществуват различни обществени системи. Пример връщането на Хонк Конг през 1997 и обединяването на Германия като контапункт. Китай реши да запази почти всичко в Хонг Конг след като го присъедини обратно, докато в Германия източната й част беше тотално реформирана след обединението. И накратко за третия стълб, размишлявайки защо Китай е в подем последните 30 години. Това е разбирането на китайците за раса. Всички големи световни страни са мултирасови. За разлика от тях обаче 92 % от китайците смятат, че принадлежат към една раса – Хан. Опитайте да си представите какво означава 1.2 милиарда души да се чувстват като едно семейство. Разбира се Китай е многорасов в покрайнините си и една от слабите му страни е, че смята Хан за уникален и омаловажава останалите. Ще завърша по китайски с техния велик мислител. Попитали Конфуций какво има след смъртта, а той се усмихнал. Защо ви е да научите, след като не знаете как да живеете, казал мъдрецът. И ето ме пак на летището в Шанхай, тръгвайки от Китай за пореден път. На мандарин Шанхай означава вървя към морето. Накъде върви днес Китай? Изучавайте поднебесната империя, за да разберете как ще се променя светът. Защото страни като Китай и Индия, които са били игнорирани последните два века и в които живее около 32 % от световното население, все повече ще заявяват желание да участват в дневния ред на планетата. Нека ги опознаем за да видим утрешния ден по-ясно и не живеем в романтичен унес по отминали времена.
