“Бог не разкрива Божията същност чрез външно наблюдение, а чрез вътрешно преживяване. И когато вътрешното преживяване те докосва до Бог, външното наблюдение не е необходимо. А ако външното наблюдение е необходимо, тогава вътрешното преживяване е невъзможно.
Тоест ако ме молиш да се разкрия, това не би могло да стане, защото самата молба е утвърждение, че не съм се разкрил. Такова утвърждение предизвиква съответното преживяване. Така ще изживееш своята реалност,че Бог не се разкрива, защото ако се разкриваше, нямаше да го молиш за това.
.. Няма да получиш онова, за което молиш и не можеш да имаш нищо, което поискаш. Така е, защото самата ти молба е утвърждение за липса и когато кажеш, че искаш нещо, това поражда именнно такова преживяване – на липса в твоята реалност.
Ето защо правилната молитва никога не е искане, а молитва на благодарност.
Когато предварително благодариш за онова, което избираш да изживееш като своя реалност, ти фактически признаваш, че вече го имаш в действителност. Ето защо благодарността е най- могъщото изявление пред Бога- утвърждение, че още преди да си ме помолил за нещо, аз вече съм ти го дал.”
