Скоро си дадох сметка, че последните двадесет години
имам над 100 пътувания в Азия. И колкото повече пътувам на изток, разбирам Запада. Сгрешената посока на нашата цивилизация. Да, днес ние живеем с много повече удобства в материален план. Дори живеем доста по-дълго. Но дали сме по-добри от нашите предци? Дали преживяваме живота си цялостно, а не го консумираме като поредния сандвич от верига за бързо хранене? Представете си само: Храним се бързо, спим бързо, работим бързо, дори обичаме бързо, така се и разделяме. И защо? В този галопиращ свят, вгледани в целта, изпускаме красотата на момента, на усмивката покрай нас, на тишината в която плуваме. Миналите поколения са били повече свързани с природата. А вървейки по този път човек може само и единствено да става все по-добър и смирен със своята очарователна космичност. Скоро си дадох сметка, че сме позволили да ни променят, без да окажем съпротива дори. Обратният път към природата е възможен. Нещо повече – той е единствен, ако искаме да ни бъде. И то скоро…
