Стига толкова.
Това се чува и вижда навсякъде в Сантяго. Имаш усещането, че се задава революция. Да, това е точната сума – революция. Поне едно е ясно – социалният договор е на парчета, а нов на хоризонта не се вижда. Днес преживях тръпката. Но как стигна Чили до тук? Малко история. През 1970 година с напълно легитимни избори на власт идва социалистът Салвадор Алиенде. Започва реформи в посока засилване ролята на държавата. Национализира медните и литиеви мини, които са най-доходния бизнес и до днес. Въпреки блокадата от страна на западния свят и трудностите, които хората преживяват, на изборите през 1973 г, той събира още по-голяма подкрепа. Западните страни не могат да допуснат втора Куба в латинска Америка и през 1973 година чрез военен преврат на власт идва Пиночет. Според разсекретените вече документи, САЩ са взели дейно участие в това събитие. И до днес над 3000 души са безследно изчезнали, а около 10000 са официално убитите. Според местните вярвания, близките на мъртвите страдат доживот, ако не са погребали телата на починалите. Какво получава Чили? Разпродаване на държавната собственост. Дори водните дружества стават частни. Обществото получава едва 4% от добитите ресурси. Можете да си представите за какво иде реч. Целенасочена абдикация на държавата от здравеопазване, образование, пенсионни фондове, социално подпомагане. Капиталът на практика си приватизира страната. Конституцията се променя почти тайно през 1980 година, като чл. 1 гласи, че държавата няма право да се меси там, където частния капитал действа. В нея дори няма предвиден ред за допитване до народа. Той пречи на върхушката. Така върховният закон подпечатва господството на седем семейства, които притежават основните икономически субекти в страната. Със специален закон са им дадени пожизнено всички морски ресурси. Дребните рибари могат да ловуват само в двумилната зона, където от тралове не е останало нищо. Сега фактите са следните: Само миналата година официално 25000 души са починали заради ненавременна медицинска помощ. Всъщност липса на такава, защото 90% от хората се лекуват в държавни недофинансирани болници. Просто чакаш за всичко да ти дойде реда, … ако дочакаш. Висшето образование е платено. Пенсионните фондове са само частни и оперират основно извън страната. Пенсиите които дават се изчисляват като се раздели натрупаната сума на продължителност на живота 110 години. Комично, нали? Така човек никога не може да получи реалните пари които си е заработил за пенсия. 100 – 200 евро пенсии. Само военните и полиция имат 5 до 10 пъти по-големи такива. Социално подпомагане на практика няма. Останеш ли без работа оставаш без доходи. След всичко това започва да става ясно защо хората протестират. И макар всичко да започва от едно символично увеличение на метрото с 30 песо, нещата са вече почти извън контрол. Сега лозунгът е: “ Не става въпрос за 30 песо, а за 30 години”. Сякаш недоволството трупано дълго, започва да изригва. Все пак Чили е страна на 3000 вулкана. Сегашното правителство е предимно от бизнесмени. Те управляват страната като фирма и резултатите са налице. Има ярка ескалация на графитите. Ако в началото е било само evade – не плащай, сега вече лозунгите са отишли твърде далеч. “ Мъртвия полицай не може да насилва”, “ Сега сме новина, но ще сме тук докато станем история”. Прилагам няколко снимки с текст към тях. Голямо е разочарованието и от Католическата църква. След многобройните случаи на педофилия, много от които прикривани всячески, подкрепата за нея се е смалила от 90 на 50 процента. Местните просто казват – “Аз съм католик, но по свой начин”. Ако прибавим и факта, че допреди 15 години разводите са били забранени, се получава графити по всички църкви, много от които с нецензурно съдържание. Въобще, трудни времена очакват Чили. Днес се влях в един протест и изпитах силата на сълзотворния газ. Почти всички протестиращи бяха млади, помагаха си, бяха общност. И те няма да се откажат. Искат си държавата обратно. Дали неолибералният свят ще позволи такъв обрат? Ще ми се да вярвам, че той ще стане въпреки него. Все пак протестите дават своя първи резултат. Като цяло 2020 ще бъде съдбоносна за тази страна. През пролетта се свиква референдум за промени в конституцията, а през есента са насрочени избори за местна власт и парламент. Дали се е родил новия Алиенде? Доколко обществото е готово за промени? В Чили всичко предстои. За вас от Сантяго бях аз Марко Поло.
