“Умом Россию не понять”. Това са думи на Тютчев, които плуваха в мислите ми днес. Не град, а център на империя. Това е Москва, съчетала история и модернизъм, култура и фантастика, тя е вдъхновение за всеки неин посетител. Многобройни театри, галерии, музеи и концертни зали, определят този град не само като културно средище от световна величина, но и като символ на неразгадаемия руски дух. Много завоеватели са се опитвали през вековете да завладеят Русия. Неуспешно. Вече поне пет века, Руската империя, разположена върху два континента, е все така недолюбвана и неразбираема за световния елит. Недолюбвана заради нейните мащаби, природни богатства и необяснимата с категориите на ежедневното ни мислене руска душа. За местния човек обаче, най-голямата присъда е не отношението на запада, а недружелюбната природа. Опитайте да пренощувате дори една вечер сами в тайгата и ще разберете за какво иде реч. Руснакът не обича да живее според нечии правила, а според своите понятия. Каква е разликата ли, прочетете руските класици и ще добиете бегла представа. Може би за това е оказала влияние и Златната орда от изток, според която служенето е по-важно от управлението, общото стои по-високо от частното, а справедливостта е над закона. Имам усещането, че Европа и Азия са се прегърнали, съграждайки мистична смесица за разбирането на света и ролята на човека в него.
“Москва, Москва, ти ярко пак пламтиш, ти пак туптиш,
ти пак си огнено сърце “ е написал преди век Смирненски. Едва ли днес мога да кажа нещо повече. От столицата на Русия за вас, беше Марко Поло де Балконски
