Векове наред са се наричали Тукан. Били са номади и име на птица е прилягало точно на техния неспокоен живот. През 1979 година еквадорското правителство създава резерват и им дава правото да се установят завинаги. Променят името си на Сиона – фермерите. Днес са само 350 души в четири малки села дълбоко в амазонската джунгла. Произвеждат толкова, колкото им е нужно за да преживяват. Досегът с тях е като просветление за увитите ни в материалното души. Срещнах се с техния шаман. Той е лечителят, мъдрецът и духовният водач на тези хора. Излъчва безметежно спокойствие и познава местните билки и животни до съвършенство. Природата им е дала всичко необходимо за да оцеляват. Показа ми техния вариант на ауаяска. Наричат го юха. Комбинация от две растения, караща човек да извади навън енергията, която носи. След това шаманът с подходящи движения изгонва лошата мисъл-форма и така пречиства човека от ненужния товар. Ето как тук се лекуват ежедневните болежки на хората. По-този начин болестите не се подтискат и остават задълго в тялото, докато един ден се радикализират и станат нелечими. Такава е философията на живеещите в амазонската джунгла. Не я оценявам. Смирено се опитвам да я ползвам като импулс. За племената тя работи. Дано успеят да се съхранят по-дълго, си мисля на тръгване. Колко сме различни външно и подобни в стремежа си да живеем естествено. Не разграничение, а симбиоза е пътят. Довиждане, а не сбогом Куябено.
