И, времето спря. Замисли се и отказа да продължи. Остави ме сам с вечността. Сякаш се срамуваше от красотата на видяното. Пак имаше изгреви и залези, но между тях минутите бяха дълги като вечност. Вятър и тишина едновременно. Смутени от неземните гледки, думите не идваха. Така бих описал тези седем дни в Сокотра. Измерваме живота си заради цикличността. Дни, нощи, сезони, поколения. Но на този остров всичко е различно. Колкото по-безметежен е животът, толкова повече времето в неговият материален аспект няма значение. Милиони години природата е ваяла форми и ендемични растителни видове, далеч от цивилизацията. Човекът е навлизал тук плахо, като местната природа не е издавала тайните си така лесно. Една трета от флората тук е ендемична, не се среща никъде другаде. Местните наричат символа на Сокотра, “ Дървото на двамата братя”. Библейската притча за Каин и Авел. Те вярват, че дървото на драконовата кръв се е появило от кръвта на Авел. Снежнобели плажове и дюни могат да се видят по северния и южен бряг. Коралови рифове радват гмуркачите. Красиви каньони са наслада за любителите на планинския туризъм. Местните хора са изключително дружелюбни. Канят ни в домовете си. Споделят с нас своя чай и надежда за спокоен живот. На острова са установени 5 защитени зони, където човешката дейност е крайно ограничена. И днес е така. Достъпът до Сокотра е труден, най-вече заради седемгодишната война, продължаваща и днес. Разделение е думата описваща най-точно Йемен. Страната е била разкъсана от две империи – османската и британската. Следва разделението до 1990 г, на социалистически и демократичен Йемен. Днес Арабската република се дели на северна, доминирана от Саудитска Арабия, южна – от Емирствата и трета част в която живеят и воюват подкрепяните от Иран Хуси. Как ви се струва, ще може ли скоро да се обедини всичко това в едно? Едва ли. Държава с двама действащи едновременно президенти и толкова други проблеми, няма голямо бъдеще. Сокотра е административно част от южният съюз. Хората говорят свой, несравним с арабския език, занимават се със скотовъдство, риболов и туризъм/ когато може/ и се наслаждават на изкуството да оцеляваш в тази недружелюбна природна среда. А времето, то сякаш ме беше забравило. Дори зад ъгъла отказваше да надникне. Знаеше, че съм в добри ръце през тези седем дни. И да си призная, исках да закъснее, ако е възможно. Накрая нека формулирам с една дума какво е за мен Сокотра – Безвремие. От един забравен дори от времето остров в Арабско море, за вас беше Марко Поло ди мин Сокотри.
