През 1654 година, руската църква решава да промени своя канон по модела на гръцката такава. Срещу това са изправят една група хора, които с цената на големи жертви в прекия и преносния смисъл, устояват правото си да запазят своите ритуали по старому. Те получават названието староверци. Голяма част от тях са преселени в забайкалието, където Екатерина втора им дава право да бъдат каквито решат. Вече почти 300 години тези хора ревниво пазят своите традиции. Не пият, не пушат, всичко си произвеждат сами. За тях лошо свършената работа е най-големия грях. Днес бях в едно затънтено бурятско село, ядох тяхната храна, слушах техните песни и преживях част от тяхната тъжна история. Дали староверците не са руските богомили. Може би. Но красивият начин по който все още живеят тези хора поражда в мен само възхита и любов. В едно съм сигурен – ще се видим отново.
