Най-високият водопад или просто Анхел.

Какво е чувството да си на върха в определена област? Може би даденост, която трябва да преживееш или отговорност, която трябва да носиш, а може би е качество с което трябва да се смириш. За хората е понятно, но да се докоснеш до изключителните творения на природата. Всеки път е различно и трудно обяснимо. Какво ли е преживял виждайки това чудо Джими Ейнджъл, когато през 1937 година прелита за първи път около него? Гледката разбира ежедневните представи за красота и хармония. И ето ме мен, след полет от Каракас и 4 часа с лодка, на един от стотиците завои по дивата река, се появи той, най-високият водопад на земята. Бях виждал Ниагара, Игуасу и Виктория, като всеки от тях има своята красота, но Анхел си дойде точно на мястото. Величав и непоклатим. Тук сякаш водата тече директно от облаците. Цели 979 метра тя лети, преди да целуне скалите под нея. Мълчиш и гледаш. Човешката незначителност е разбираема в такива моменти. И нормална. Сега осъзнавам какво е преживял Джими. И за пореден път ме порази болезнената мисъл, че земята може без нас, но ние без нея не. От Анхел за вас беше Марко Поло де Канайма. — at Angel Falls