Сан Телмо Буенос Айрес

Лица, емоции, безкраен празник. Буенос Айрес, кварталът Сан Телмо. Щастливците посетили това място са преживели тръпката. Всяка неделя тук се случва нещо повече от пазар. Кварталът оживява. Облича шарена премяна. Хора от цялата страна се събират да си разменят не само предмети и продукти, но най-вече големи порции любов в аржентинската версия на тази дума. Днес имаше и допълнение към всичко това - празник на местните етноси. Ферия от цветове, жива музика и разбира се Танго, примесени с мирис на пролет, която вече е в силата си тук, ме заобикаляше непрестанно. Над 30 души, биещи неуморно няколко часа по главната улица своите тъпани и още толкова танцьори, направиха деня запомнящ се в мислите на всички присъстващи. Най-европейската от всички американски държави. Вече няма връщане назад. Аржентина - разказът за историята на избягалите европейци предстои.


Пътят на коприната

Пътят на коприната. От първия миг в който чух преди много години за него, реших, че това е моят път. Посетих многократно Източен Китай, откъдето започва. След това видях Синдцян - западен Китай, Урумчи, Кашгар, където пътя се разделя с пустинята влизайки в днешна Киргизия. Памир и Ош бяха моя спирка по пътя преди три години. От там той минава като на кон през Ферганската долина, за да разсече днешен Узбекистан. Самарканд и Бухара са уникални средища на световни култури и религии. След тях пътят тръгва в различни посоки. Едната поема към Хива, другата към древния град Мерв в днешен Туркменистан. Често ходя там, за да усетя отново емоцията докосвайки тази неподражаема древност. След това пътят препуска към днешен Иран, за да отдаде своята почит и на тази древна цивилизация. Там винаги отсядам в кервансарай край Язд, за да усетя поне за ден атмосферата на приказките от хиляда и една нощ. След това се отправя смело през пустинята, за да достигне Исфахан - перлата на ислямската архитектура и някогашна столица на Персия. Защо пиша всичко това? Пътят има много спирки и разклонения, но в общата му атмосфера има нещо космично. Там животът и смъртта са приятели, просто защото условията са понякога гранични за човешкото тяло и дух. Там пътникът усеща с кожата си своята физическа тленност и вселенска душа в едно. Трудно се обяснява. По лесно се чувства и преживява. Пътят на коприната е част от един по-голям път. Този на човека към загубените му духовни корени. Едно истинско съприкосновение с мистичното ни вчера и неслучилото се утре. Надявам се, да съм запалил интереса в поне един бъдещ почитател на Азия.