Айбак, Саманган, Афганистан

Очите на този старец заместват хиляда страници разказ за Афганистан. Разположен на вододела между персийския и британския свят, този крайно нехомогенен народ преживява поредната си тиха гражданска война. Централното правителство доминирано от пущуни, неглижира агресивното поведение на талибаните към останалите етноси. Вървейки по този път и скоро без външни военни сили, тази страна е поела уверено към поредния етнически конфликт. Нека съм лош пророк, но до края на годината ще станем свидетели на това. Страданието на обикновенните хора е непоносимо. Човешкият живот тук няма стойност. Всичко е под егидата на кланови, етнически и религиозни интереси. Посетил съм почти всички страни в Азия, но признавам за първи път се чувствам безсилен и не намирам точните думи. Ако Аллах наистина покровителства тези земи, искрено се надявам да помогне, да даде светлина и надежда за хората на Афганистан. Защо ли пиша всичко това? Колко слаби са думите за да изразиш чрез тях чувствата си. Очите, очите на този старец, те казват всичко. От Саманган, Афганистан за вас беше един тъжен Марко Поло.


Назима

Въпреки мрачните впечатления от Афганистан, на разпети петък ми се ще да напиша нещо позитивно, все пак. И то е свързано с младежта на тази страна. Това момиче се казва Nazima Khairzad. Тя ни беше един от гидовете и е шампион по ски на Афганистан. Ева Цу Бек е известна пътешественичка и има няколко милиона последователи. Точно когато бях там, тази дама правеше филм как пътува сама жена в труднодостъпни места по света. Вече има пуснат кратък такъв с Назима. Може да го видите в нейните канали. Eva zu Beck
Назима е приета да учи компютърни науки в Кабулския университет. Не смята, че брака и трябва да се урежда и е против режима на талибаните. Нека пожелаем успех на такива млади хора в тези трудни за Афганистан времена.


Мазар и Шариф

Гробът на светеца. Така може да се преведе името на този град в Северен Афганистан. Местните вярват, че след като четвъртият халиф Али е убит, тялото му е погребано тук. Затова са нарекли този град Мазар и Шариф. За същото претендира иракският град Наджав, но това няма значение. Щом вярваш в нещо, то се превръща неминуемо в твоя реалност. Иначе в Афганистан няма вражда между сунити 75% и шиити 20%, молят се заедно в една и съща джамия, но за сметка на това войната между етносите съществува от векове. Най-големия от тях са пущуните, следват таджиките, хазарите и узбеките. Талибаните, които са част от пущунския етнос агресивно заемат все повече територии. Докъде ще доведе това не е трудно да се предскаже. Жалко е, че тази древна и богата на исторически събития земя е в ръцете на това радикално сунитско движение. Днес в Мазар и Шариф беше непоносима жега. Тя все пак се приема, но е трудно въпреки цялата възможа толерантност за чужденеца, да приеме местния живот. В такива моменти благодаря на вселената, че съм се родил в нашата красива страна. Освен всичко друго, пътуването ни дава възможност да мислим и оценяваме това което имаме. От светия гроб на Али, зетя на пророка Мохамед, за вас беше Марко Поло Ал Афгани.


Афганистан

Будистки храм издълбан в скалата преди 18 века. Как ли са живяли вярващите в тази философия преди толкова години? През какви ли страдания са преминали, доказвайки най-вече на себе си правотата на своя път? В това отдалечено и до днес от цивилизацията място в Афганистан, човек може да преживее всичко, дори усещането за цялостност с вселената. Може би са вярвали в надеждата за утре, в победата на светлината над мрака и най-вече в нашата свързаност. Каруна/ състрадание/, светлина, будизъм без будисти от висока проба в центъра на една радикална мюсулманска страна. Ето какво преживях по моят път днес в Афганистан. Може би наистина светлината е смисълът заради който се събуждаме всяка сутрин. За да премине през душите ни, правейки ни безсмъртни.