Етиопия

Десет пъти по-голяма от България. Втора по население на континента със 109 милиона. Африка не е Етиопия, но Етиопия е Африка. Племенна структура, от пустинен до екваториален ландшафт, два сезона, големи езера, реки, девствени гори. Предизвикателство е дори самото описание. Но нека започна от някъде. Северна Етиопия е една голяма църква. Не само заради стотиците храмове и миризмата на тамян в кафенета и ресторанти. Не и заради дълбокото преклонение на местните към делото Христово. Тук християнството е различно от всичко познато ни досега. Нито е католическо, нито според православния канон. Получила автокефалия през 1959 година от Коптската, местната църква признава само три вселенски събора и е характерна с монофизитизма/ непризнаването човешката природа на Христос, смятат го за нечовек/, почитането на някои обряди от Стария завет, следването на около 60 неканонични за православието книги и евангелия. Каквото и да говорим обаче, въпреки, че само 65% от населението се определя като християни, влиянието на етиопската църква е всеобхватно. Ислямът е силен само по периферията на страната. Трудна задача е обединението на тези 82 племена със собствен език, обичаи и традиции и формирането на държавност. За страна от съвременен тип може да се говори чак след 1855 година, когато цар Теодрос втори централизира власта. Въпреки, че е окупирана за кратко от Италия през 1936 г, Етиопия е една от малкото страни в Африка, които никога не са колонизирани. Все пак границите и са чертани с права линия, което говори за влиянието на великите сили в региона, най-вече на Великобритания. Накрая след продължителна война, през 1993 г. е откъсната и Еритрея, за да остане Етиопия без излаз на море и се намали ролята и в региона.
Несбъдналата се цивилизованост е по-скоро дар, отколкото недостатък. Особено в южната част. Има две гледни точки по темата. Колонизаторите твърдят, че носят прогрес на изостаналите народи. Колониите твърдят, че покорявайки ги чужденците спират развитието им в тяхната посока. Не знам, може би и двете са верни. Животът е труден за обяснение. Едно е сигурно. Тъжно е да гледаш хора извадени от техния контекст. Принудени да живеят по чужди правила и под чуждо знаме. Налагането на един модел като обща мярка за успех е не само нередно, но и пагубно. В сърцето на национален парк Маго например, е построена фабрика за преработка на захарна трастика. Това е прогонило далеч дивите животни. Какво ли трябва да се случи, за да се събудим и разберем, че алчността е губителна за всички. Ние сме свързани иманентно с природата и нейното унищожаване е удар за бъдните поколения. Една арабска мъдрост гласи: “Ако камъкът удари яйцето - язък за яйцето. Ако яйцето удари камъка - язък за яйцето”. Наивно е да се смята, че западната цивилизация е камъка, а всичко останало - яйцето. От Етиопия с респект към яйцето, за вас беше Марко Поло.


Ботсвана

Преди и сега.
Преди да дойда тук не знаех. Валутата на тази страна се нарича пула и означава на езика сетсвана дъжд и освещаване.
Преди 5 години страната е преживяла най-голямата суша, предполага се от глобалните промени на времето. В ивицата Каприви, за която са се водили тежки боеве след разпадането на колониалната система, се събират границите на четири държави. Страната е най-дълго просъществувалата и процъфтяваща демокрация в Африка, след 1966 година, когато получава независимост от Великобритания. Сега, в края на моето пътуване, вече знам малко повече. Ботсвана е с пет пъти по-голяма територия от нашата и само два и половина милиона население, като 40% от територията и са национални паркове. Тя е и с най-голямата популация на слонове в Африка. В Содило хилс човек може да види и преживее скални рисунки на поне три хиляди години, а така наречените Salt pans, са невероятен природен феномен. Наистина е по-добре да преживееш, отколкото да научиш. След като преди хиляди години Херметизмът и след него Зороастризмът прокламират дуализма за основна същност на живота ни, днес ние сме свидетели на борбата между доброто и злото в планетарния смисъл на тези понятия. И в края на всеки ден, поглеждайки се в огледалото е добре да си отговорим на въпроса, от коя страна на барикадата се намираме, какви са нашите мисли, думи и дела, както казват древните перси, за да не ни е тъжно в края на земния ни път, че е можело и другояче да преминем през него. Срещата с такива страни е докосване до нашата изначално божествена същност, до природата като неин апотеоз. И знам още нещо. Много скоро ще се върна тук, за да покажа и на други хора това което видях и усетих. За вас от Ботсвана беше Марко Поло де Каприви