Суксма, моали.

Събуждам се с все същия въпрос – Защо? Защо след толкова години това място така ме привлича? И какво толкова има там? Не знаех, че това ще се случи с мен след като кацнах за първи път преди 15 години на летището. Не предполагах дори. Поредното място, където винаги е топло и морето разхлажда приятно / мислех си/. Оттогава всяка година съм в Бали. И знаете ли, все още съм влюбен без да знам всъщност защо. А може би е по-добре. Защото всяко чудо престава да бъде такова след като бъде разгадано. Бях помолен от няколко члена на тази забележителна група, да споделя мисли, защото щели да пътуват скоро към тази дестинация. И как да изразя в няколко изречения какво съм преживял всичките 15 пъти в Бали? С усещането, че ще разваля магията, ще направя опит. Ще ви разкажа моята версия. Пък простете ако някому не допадне.
Балинезийската духовност се крепи върху три основни стълба. Първият е Анимизмът. Казано простичко, това е одухотворяването на неживата природа. Придаването божествени черти на света около нас. За местните природата е всичко. Това е езическа практика и примери за подобна имаме немалко и у нас. Танците Баронг, които всеки турист посещава, онагледяват това. Вторият стълб е Будизмът. Той идва от Тайланд през 8 век. Намира радушен прием, защото в него няма забрани и наказания. По-скоро това е философия, а не религия. За жалост по-късните последователи на Буда го обожествяват. Трудно е било иначе да преживеят конкуренцията на други религии. Третия стълб е Хиндуизмът. Той идва по тези земи с един кралски съюз през 11 век от Ява. Боготворят Шива. Казват той е авторитета, който трябва да разчисти старото и само след това новото може да се възцари. Днес местната религия официално е Хинду, но на практика е смесица с всичко останало. Представете си, посетих пещера, била храм от 11 век, в която има два хинду бога и един Буда. И всичко това в един храм. Заедно. Каква религиозна толерантност? Тези елементи заедно формират балинезийската духовност. За тези хора всеки ден е един живот, а сънят – репетиция за смърт/ както казваше Георги Константинов/. След събуждане всеки местен се моли за добруването на всички. Уникално е да присъствате на тяхната нова година, която е винаги през март по хинду календара. Имах този шанс. За разлика от нас, на този празник те гладуват/ искали да усетят какво чувстват милионите гладни хора по света/, изключва се електричеството в целия остров, за да няма външни дразнители, не излизат от къщите, мълчат в опит да достигнат по-дълбоки пластове на безкрайната човешка душа. Погребението не е траурна церемония. Те вярват в прераждането. Социалната им структура е също много интересна. Най-важната клетка е семейството. Не мога дълго да пиша, но имат два типа общности – до 50 и над 50 семества. Общността е малка държава. Хората в нея си помагат един на друг неповикани дори. В годината се провеждат над 200 церемонии. На всяка от тях членовете на общността се събират в нечий дом или местния храм, за да манифестират подкрепа. Приготвят заедно храна, споделят си ежедневни неща, прегръщат се. Затова тук никой никога не е сам. Ох, много мога да пиша, но тук не е мястото. На финала бих препоръчал на всеки да посети тази магическа реалност. Бали не е просто дестинация. Бали е спирка по пътя към нашето одухотворяване. Искам да завърша с две местни думи. Суксма – казват тук, с една неподражаема усмивка. Означава едно голямо Благодаря! Какво да направите ли? Кажете им в замяна – Моали... и се върнете отново!


Бали

Обичам дъжда. Той сякаш пречиства земята от прашната ретроградност на човешките несъвършенства. В Бали хората не разчитат само на дъжда. Те са изградили система за общуване на човека със света. Нарекли са я Трихита карана. / Каруна - състрадание/. Трите меридиана са, отношението на човек с Бог,/ почитат своите бижества ежедневно, давайки им регулярно малки порции от своята любов и доброта/, отношението на човека както с околните, така и навътре към себе си/ местните церемонии са уникален начин на съпричастност към хората в нужда/ и връзката на човек с природата във всичките и проявления/ анимизъм в действие/. Стремежът е да се прилагат тези три принципа на общуване хармонично в човешкото ежедневие. Продължава да вали. Тропическият дъжд е прекрасен. А след всеки дъжд слънцето ни дарява с лъчите си отново. И пак е светлина.