Другата реалност

Другата реалност. За втори път съм в тази различна страна. Дали не се пристрастявам? Знам ли? Може би различността е красива, преди да ни разделя. Усещането слизайки от самолета е особено. Отново и отново. Чистота във всичко. Пронизва сетивата безмилостно. Реките, дърветата, храмовете, хората, всички излъчват светлина. Животните се разхождат спокойни. Тук никой няма да ги докосне. Убиването им е забранено със закон. Бутан - приказката продължава. Докога така, се питам. Как ми се иска да е за дълго. Стискам палци. Тази страна е неприличен пример за всички останали. Звъни като камбана в ушите на глухото човечество. Възможно е, казва ни тя. Опитайте да скъсате оковите на материалната си безпътица, съветват местните. Трудно е, но все пак опитайте. Ако Бутан беше птица, бих я погалил и пуснал да лети. Ако беше риба, бих я пуснал в океана да разкаже на другите. Ако беше човек, бих го прегърнал и му пожелал да живее дълго. Тук хората вярват в прераждането. И си помагат, защото според тях смисълът на нашият тъй кратък живот е в една дума - каруна. Какво значи ли? Състрадание! Тръгвам си. Времето ми тук изтича. Дали обаче човечеството осъзнава, че неговото време е към края си. Ако не се събуди от летаргията и осъзнае, че води война с планетата си. Тръгвам, защото само така мога отново да дойда в страната на дракона и човешките мечти за добър живот. Пак ще се прегърнем! Уверен съм!


Ананда, Мианмар

Ананда - вълшебната дума за всички истински будисти. Смисълът на съществуването. Въпреки различните преводи, като цяло изразява осъзнаване на божествената ни същност. Над 90% от населението в Мианмар изповядва Будизма като свой вселенски ориентир. Алчността, гневът и невежеството според тях са големите пречки по пътя към просветлението. Хилядите ступи издигнати тук през вековете са неслучаен белег за духовната енергия на тази земя. Те неизлечимо заразяват всички свои посетители с вируса на безграничното състрадание към околния свят. Елате с нас в тази вълшебна страна и ще усетите тази енергия, за да се влюбите и оставите част от сърцето си в Мианмар. 19.09-02.10 2020


Мазар и Шариф

Гробът на светеца. Така може да се преведе името на този град в Северен Афганистан. Местните вярват, че след като четвъртият халиф Али е убит, тялото му е погребано тук. Затова са нарекли този град Мазар и Шариф. За същото претендира иракският град Наджав, но това няма значение. Щом вярваш в нещо, то се превръща неминуемо в твоя реалност. Иначе в Афганистан няма вражда между сунити 75% и шиити 20%, молят се заедно в една и съща джамия, но за сметка на това войната между етносите съществува от векове. Най-големия от тях са пущуните, следват таджиките, хазарите и узбеките. Талибаните, които са част от пущунския етнос агресивно заемат все повече територии. Докъде ще доведе това не е трудно да се предскаже. Жалко е, че тази древна и богата на исторически събития земя е в ръцете на това радикално сунитско движение. Днес в Мазар и Шариф беше непоносима жега. Тя все пак се приема, но е трудно въпреки цялата възможа толерантност за чужденеца, да приеме местния живот. В такива моменти благодаря на вселената, че съм се родил в нашата красива страна. Освен всичко друго, пътуването ни дава възможност да мислим и оценяваме това което имаме. От светия гроб на Али, зетя на пророка Мохамед, за вас беше Марко Поло Ал Афгани.


Афганистан

Будистки храм издълбан в скалата преди 18 века. Как ли са живяли вярващите в тази философия преди толкова години? През какви ли страдания са преминали, доказвайки най-вече на себе си правотата на своя път? В това отдалечено и до днес от цивилизацията място в Афганистан, човек може да преживее всичко, дори усещането за цялостност с вселената. Може би са вярвали в надеждата за утре, в победата на светлината над мрака и най-вече в нашата свързаност. Каруна/ състрадание/, светлина, будизъм без будисти от висока проба в центъра на една радикална мюсулманска страна. Ето какво преживях по моят път днес в Афганистан. Може би наистина светлината е смисълът заради който се събуждаме всяка сутрин. За да премине през душите ни, правейки ни безсмъртни.


Лама Итигелов - чудото

Точно преди три години. Чудото все още е там. Заслужава си усилието са се посети.
Lama Itigelov - the legend itself. Доказал на невярващите, че не тялото ни има дух, а духът ни си има тяло. Вече 92 години тленните му останки са неразложени, напук на всички природни закони. Има слаб пулс дори. Докосването до чудото не го демистифицира. Напротив, задава нови въпроси. Усещането в храма е като при среща с вечността. Неповторимо. Поздрави от Бурятия -Ivolginsk, Buryatiya, Russia


Бурятия

Срещата с уникални места е като просветление за търсещия пътешественик. Въображението му поема в неизвестна посока, погалено от цветната мистичност на околния свят. Ето това е Бурятия. Напишете нещо за нас, казваха ми местните. Нека светът разбере, че ни има. Нека хората дойдат и видят, че нищо хубаво и човешко не ни е чуждо. Ето ме сега пред дилемата как да напиша в думи това което преживях последните дни тук. В Бурятия хора, природа, религиозни култове, легенди, всичко е едно цяло. Може да бъдеш всякакъв, но не и равнодушен в тази руска република. Забайкалието е дало подслон в исторически план на номадски племена/ буряти/, казаци, руснаци, китайци, корейци. За всички майката земя е осигурила подслон и поминък. Староверците прокудени тук са научили местните да обработват земята. Около 70% от Байкал се намира в Бурятия. Тайгата е безкраен дом на всякакви животински видове. Човекът се мисли илюзорно за неин стопанин. Нека тези които вярват в това да преживеят една нощ сами в нея. Местоположението на Бурятия е било винаги предимство. Разположен по транссибирската магистрала, пътя на чая и този Москва-Пекин, Улан Уде е бил векове наред естествен търговски център. Местните търговци трупали несметни богатства, но и давали. Строели, училища, църкви, обществени сгради. Осъзнавали простата истина, че им е дадено за да го споделят с другите. За жалост това средновековно благородство е непривично на днешния състоятелен човек. Неслучайно името на страната съдържа в себе си думата Буря. Такъв е този край на света - турбулентен, нелек за преживяване. Кой кого е опитомил, човекът природата или обратното, мисля е ясно. Хората тук са спокойни и безметежно гледат на ежедневните си неудобства. Имат нужда единствено от разбиране и братска прегръдка. Спасителната котва за тях в променящия се свят се явява Будизмът. Моят разказ е към края си. Каквото усетих, споделих. Тръгвам си от Бурятия с чисти мисли и солидна порция доброта в сърцето. Според зороастризма за да живеем праведно са нужни три неща: Добри мисли, добри думи и добри дела. За първите две вече писах. Колкото до добрите дела - за тях ще се погрижат местните хора. Просто елате в този край на света. Бурятия ви очаква с отворени обятия.


Мианмар ден и нощ

Будистите по света строят ступи за да противостоят на негативната енергия. Всяка ступа е като ретранслатор на позитивизма, като фар в бурното море на човешкото пътешествие. Днес посетих една такава, за описването на която думите не стигат. Построена преди 25 века, облепена с масивни късове злато и издигаща се на 98 метра, пагодата Шведагон е уникален образец на будистко преклонение пред вселенската доброта. Перлата на Мианмар. Шве означава злато, Дагон е старото име на Янгон. Освен всички известни нам причини да се почита златото, будистите добавят и още една. Този метал и преодолял привързаностите и не реагира на никакво външно влияние. Една от целите на тази философия е все пак минимизиране на пристрастяванията. Струва си човек да се слее с този букет от хора, с техните молитви за добруване, с тяхната неизчерпаема надежда за по-добър живот. Каквото и да говорим, в дъното на Будизма се крие само една дума - Каруна. Преведена от санскрит означава Състрадание. Да, всички ние сме свързани и ако се мръщим и ядосваме дълго, няма да ни остане време да се обичаме. Снимките говорят сами. От Янгон за вас предаде Марко Поло.