Байкал,Бурятия,Монголия

Байкал, Бурятия, Монголия - неразбираеми и странни. Зад завесата на видимото се крие източна мистика от висока проба, смесена с вековни шамански култове и спиращи дъха образци на майката природа. Сякаш създателят е искал да ни покаже само частица от намерението си, оставайки всичко друго в мислите на осъзнатия човек. Ако на запад прекалената чувствителност е по-скоро бреме, в тази част на света тя не е порок, а необходимост. Местните са вградили живота си в природата, ставайки част от нея и световните дела са празнично незначителни. Хармонията с околния свят е лекарството, от което взимат ежедневно големи дози. Отвсякъде струи енергия, за да ни върне назад и припомни позабравената връзка между нас и самите нас. Да, сигурно ви се струва странно всичко което пиша, но ако дойдете тук ще го усетите с цялата си същност. Тук в Сибир, човек идва за да прегърне своята позабравена същност.
За такива места ще иде реч при моето трето посещение в социалната чайна Варна. Мястото е познато. Датата е 22 юли, 19 часа.
Знание, което не ни прави по-добри, е по-лошо от незнанието.


Лама Итигелов - чудото

Точно преди три години. Чудото все още е там. Заслужава си усилието са се посети.
Lama Itigelov - the legend itself. Доказал на невярващите, че не тялото ни има дух, а духът ни си има тяло. Вече 92 години тленните му останки са неразложени, напук на всички природни закони. Има слаб пулс дори. Докосването до чудото не го демистифицира. Напротив, задава нови въпроси. Усещането в храма е като при среща с вечността. Неповторимо. Поздрави от Бурятия -Ivolginsk, Buryatiya, Russia


Староверци в Бурятия

През 1654 година, руската църква решава да промени своя канон по модела на гръцката такава. Срещу това са изправят една група хора, които с цената на големи жертви в прекия и преносния смисъл, устояват правото си да запазят своите ритуали по старому. Те получават названието староверци. Голяма част от тях са преселени в забайкалието, където Екатерина втора им дава право да бъдат каквито решат. Вече почти 300 години тези хора ревниво пазят своите традиции. Не пият, не пушат, всичко си произвеждат сами. За тях лошо свършената работа е най-големия грях. Днес бях в едно затънтено бурятско село, ядох тяхната храна, слушах техните песни и преживях част от тяхната тъжна история. Дали староверците не са руските богомили. Може би. Но красивият начин по който все още живеят тези хора поражда в мен само възхита и любов. В едно съм сигурен - ще се видим отново.


Бурятия

Срещата с уникални места е като просветление за търсещия пътешественик. Въображението му поема в неизвестна посока, погалено от цветната мистичност на околния свят. Ето това е Бурятия. Напишете нещо за нас, казваха ми местните. Нека светът разбере, че ни има. Нека хората дойдат и видят, че нищо хубаво и човешко не ни е чуждо. Ето ме сега пред дилемата как да напиша в думи това което преживях последните дни тук. В Бурятия хора, природа, религиозни култове, легенди, всичко е едно цяло. Може да бъдеш всякакъв, но не и равнодушен в тази руска република. Забайкалието е дало подслон в исторически план на номадски племена/ буряти/, казаци, руснаци, китайци, корейци. За всички майката земя е осигурила подслон и поминък. Староверците прокудени тук са научили местните да обработват земята. Около 70% от Байкал се намира в Бурятия. Тайгата е безкраен дом на всякакви животински видове. Човекът се мисли илюзорно за неин стопанин. Нека тези които вярват в това да преживеят една нощ сами в нея. Местоположението на Бурятия е било винаги предимство. Разположен по транссибирската магистрала, пътя на чая и този Москва-Пекин, Улан Уде е бил векове наред естествен търговски център. Местните търговци трупали несметни богатства, но и давали. Строели, училища, църкви, обществени сгради. Осъзнавали простата истина, че им е дадено за да го споделят с другите. За жалост това средновековно благородство е непривично на днешния състоятелен човек. Неслучайно името на страната съдържа в себе си думата Буря. Такъв е този край на света - турбулентен, нелек за преживяване. Кой кого е опитомил, човекът природата или обратното, мисля е ясно. Хората тук са спокойни и безметежно гледат на ежедневните си неудобства. Имат нужда единствено от разбиране и братска прегръдка. Спасителната котва за тях в променящия се свят се явява Будизмът. Моят разказ е към края си. Каквото усетих, споделих. Тръгвам си от Бурятия с чисти мисли и солидна порция доброта в сърцето. Според зороастризма за да живеем праведно са нужни три неща: Добри мисли, добри думи и добри дела. За първите две вече писах. Колкото до добрите дела - за тях ще се погрижат местните хора. Просто елате в този край на света. Бурятия ви очаква с отворени обятия.