Другата реалност

Другата реалност. За втори път съм в тази различна страна. Дали не се пристрастявам? Знам ли? Може би различността е красива, преди да ни разделя. Усещането слизайки от самолета е особено. Отново и отново. Чистота във всичко. Пронизва сетивата безмилостно. Реките, дърветата, храмовете, хората, всички излъчват светлина. Животните се разхождат спокойни. Тук никой няма да ги докосне. Убиването им е забранено със закон. Бутан - приказката продължава. Докога така, се питам. Как ми се иска да е за дълго. Стискам палци. Тази страна е неприличен пример за всички останали. Звъни като камбана в ушите на глухото човечество. Възможно е, казва ни тя. Опитайте да скъсате оковите на материалната си безпътица, съветват местните. Трудно е, но все пак опитайте. Ако Бутан беше птица, бих я погалил и пуснал да лети. Ако беше риба, бих я пуснал в океана да разкаже на другите. Ако беше човек, бих го прегърнал и му пожелал да живее дълго. Тук хората вярват в прераждането. И си помагат, защото според тях смисълът на нашият тъй кратък живот е в една дума - каруна. Какво значи ли? Състрадание! Тръгвам си. Времето ми тук изтича. Дали обаче човечеството осъзнава, че неговото време е към края си. Ако не се събуди от летаргията и осъзнае, че води война с планетата си. Тръгвам, защото само така мога отново да дойда в страната на дракона и човешките мечти за добър живот. Пак ще се прегърнем! Уверен съм!


Бутан - първо докосване

Преживях 10 незабравими дни в страната на небесния дракон. Западните ограничения в моята глава бяха подложени на сериозна преоценка. Тръгвам си от тук, но мислите ми отказват категорично да го сторят. Сравненията с другия свят се налагат неповикани. Местните хора са по детски наивни с добротата си. Говорят тихо, с леко приведена надолу глава. Като се обръщат към Лама / местния религиозен водач/, закриват устата си. От нея, казват те, излизат най-лошите неща. Вярват дълбоко в примера на Буда/ 97% от населението/. Прекланят се пред величието на майката природа. Никое животно не може да бъде убивано в Бутан/ ахимса - ненасилие/. Тукашното министерство на щастието не е бутафория. То е стъпило здраво върху четири стълба: икономически и социален просперитет, опазване на природата, запазване културните традиции и правилно управление съчетаващо горните три. Като се прибави и прекрасната храна/ забранено е със закон ползването на торове и химикали/, се получава малка страна - но голямо изключение от правилото. Докога тези добри хора ще запазят идентичността си в този неприлично променящ се свят, аз не знам. Силно се надявам да е за дълго. Тяхната вселенска духовност и вяра в доброто са неизмеримо нужни на западния болезнен материализъм. Като противовес. Побеждавайки лошите сили в своите представи, бутанците са издигнали стотици ступи и манастири. Те ежедневно им помагат да почистват душите си от отровната плесен на безкрайните човешки щения/ така познати нам/. Какво да сторим ние, често се питам. Да се събудим от летаргията на неспокойното ни ежедневие и потърсим други опорни точки в живота си. Може би. Е, аз тръгвам от страната на нормалните хора, към моят свят, където този начин на живот е почти престъпление.


Бутан - другата реалност

Другата реалност. Втори път съм в тази различна страна. Дали не се пристрастявам? Знам ли? Може би различността е красива, преди да ни разделя. Усещането слизайки от самолета е особено. Отново и отново. Чистота във всичко. Пронизва сетивата безмилостно. Реките, дърветата, храмовете, хората, всички излъчват светлина. Животните се разхождат спокойни. Тук никой няма да ги докосне. Убиването им е забранено със закон. Бутан - приказката продължава. Докога така, се питам. Как ми се иска да е за дълго. Стискам палци. Тази страна е неприличен пример за всички останали. Звъни като камбана в ушите на глухото човечество. Възможно е, казва ни тя. Опитайте да скъсате оковите на материалната си безпътица, съветват местните. Трудно е, но все пак опитайте. Ако Бутан беше птица, бих я погалил и пуснал да лети. Ако беше риба, бих я пуснал в океана да разкаже на другите. Ако беше човек, бих го прегърнал и му пожелал да живее дълго. Тук хората вярват в прераждането. И си помагат, защото според тях смисълът на нашият тъй кратък живот е в една дума - каруна. Какво значи ли? Състрадание! Тръгвам си. Времето ми тук изтича. Дали обаче човечеството осъзнава, че неговото време е към края си. Ако не се събуди от летаргията и осъзнае, че води война с планетата си. Тръгвам, защото само така мога отново да дойда в страната на дракона и човешките мечти за добър живот. Пак ще се прегърнем! Уверен съм!