Канайма и племената

След като миналата седмица бях в еквадорската част на амазония и срещнах местното племе Сиона, днес вече съм в национален парк Канайма, Венецуела. Тук живее племето Пемон, което на местния език означава просто Хора. Тупонген наричат нас - хората с дрехи. Около 30 хиляди живеят на територия колкото Белгия. Тепуи на езикът им означава планина с плосък покрив. Такива тук има много, както и водопади. Утре ще пренощувам до Анхел, най-високия в света 939 метра. Пеони са пришълци от карибския басейн. Живеят в хармония с природата от векове. Бидейки езичници, те вярват в нейната божествена същност. Разглеждат всичко в дуалистична перспектива. Например, водата е хубаво нещо, но може и да се удавиш в нея. Имат шаман, който е мъдреца и лечителя на хората. За да станеш такъв трябва да се родиш с много духовни добродетели и след това да бъдеш обучен. Само един е избран. Пемон смятат, знанието не трябва да се дава всекиму, защото може да бъде използвано не само за добро. Мъдри хора. Моето пътешествие продължава, но Пеони са вече в сърцето ми. За вас от Канайма, Венецуела, беше Марко Поло де Боливар.


Най-високият водопад или просто Анхел.

Какво е чувството да си на върха в определена област? Може би даденост, която трябва да преживееш или отговорност, която трябва да носиш, а може би е качество с което трябва да се смириш. За хората е понятно, но да се докоснеш до изключителните творения на природата. Всеки път е различно и трудно обяснимо. Какво ли е преживял виждайки това чудо Джими Ейнджъл, когато през 1937 година прелита за първи път около него? Гледката разбира ежедневните представи за красота и хармония. И ето ме мен, след полет от Каракас и 4 часа с лодка, на един от стотиците завои по дивата река, се появи той, най-високият водопад на земята. Бях виждал Ниагара, Игуасу и Виктория, като всеки от тях има своята красота, но Анхел си дойде точно на мястото. Величав и непоклатим. Тук сякаш водата тече директно от облаците. Цели 979 метра тя лети, преди да целуне скалите под нея. Мълчиш и гледаш. Човешката незначителност е разбираема в такива моменти. И нормална. Сега осъзнавам какво е преживял Джими. И за пореден път ме порази болезнената мисъл, че земята може без нас, но ние без нея не. От Анхел за вас беше Марко Поло де Канайма. — at Angel Falls