Галапагос

И.
Реалността.
Понякога е неудобна, дори болезнена. Вече година сме под знака на световният вирус. Човешката дейност бе в много области ограничена. Напук на всичко това, в много райони където човекът намали активността си, природата процъфтя. Тя сякаш ни каза, по-добре ми е без вас, хората. Няма ли да осъзнаете какво творите? Мястото на което съм ми помага много да осмисля тези разсъждения. Галапагос. 19 острова. Около 30 хиляди население концентрирано в три от тях. Тук природата е преди човека. Макар част от Еквадор, този район има особен статус и свои закони. Много са ограниченията, но крайният резултат е, че животните не се страхуват от хората. Представяте ли си, ако цялата ни земя беше такава. Щяхме да гледаме на тях като на приятели, а не като обекти, за ползване. Тук водата има друг цвят - своя естествен такъв. Хумболдовото течение носи половин година богата на хранителни организми вода и сух, хладен климат. Другата половина топлото течение Ел Ниньо идвайки от Панама, определя влажния сезон и топъл климат. Само си представете, на Екватора сте, а около вас пингвини и тюлени. Днес плувах с два морски лъва. Благодаря им, че ме допуснаха в техния свят. Галапагос не трябва да се описва с думи. Идвайки тук през 1835 година и престоявайки само 5 седмици, Чарлз Дарвин е поразен от местната фауна. Основният извод до който той достига е, че природата е изградила неповторим механизъм за балансиране между видовете, а еволюцията им е резултат на средата, която обитават. Тук единствено можете да видите игуана, която се научила да се гмурка, кактус станал дърво, костенурка променила формата на корубата си за да достига високия кактус и корморан долетял тук, чийто крила са закърнели, ставайки му ненужни. Днес плувах с два морски лъва. Да, Галапагос не може да се опише с думи. Един немски психолог е развил удивителна теория. Колкото повече човек опознава себе си, толкова повече разбира заобикалящата го вселена. Не знам откъде да започне промяната, отвътре навън или обратно. Знам къде трябва да се върнем. Галапагос е олицетворение на нашата цел.


За животните и хората Тортуга бей, Галапагос

За Животните и Хората.
Седя си на плажа Тортуга бей Санта Круз, Галапагос и наблюдавам света около мен. Няма туристи. На 300 метра плажна ивица сме около 15 човека. Само ние сме и още няколко местни. Та гледам аз какво правят пеликаните пред мен. Летят си уж разсеяно и като забележат подходяща риба се втурват и я хващат с дългите си човки. След като я глътнат си почиват няколко минути за да изпръхнат крилата им и политат отново. По някое време се настаняват на плажа или върху мангровите дървета наоколо за кратък отдих и пак се втурват на лов. И размишлявам. Тези птици нямат работно време и не ходят дори на работа. Нямат обществени ангажименти. Нямат кредити, нито стрес. Имат само една задача, да се наслаждават на живота. И си задавам логичния въпрос. Защо ние хората, създали уж високоразвита цивилизация, претендирайки, че сме върхът на еволюцията сред животинския свят, живеем по този начин? Разбирате ли, пеликаните нямат правителство, профсъюзи, писани закони. Нямат къщи, коли и дрехи. Не се запасяват с тоалетна хартия при поредната криза. Нямат средно или висше образование. Но те знаят прекрасно как да оцеляват. Дори една мравка може без усилия да просъществува в природата. Ако някой от нас го пуснат в джунглата, дните му са преброени. Защо? Защото връзката между нас и природата е прекъсната по много причини. И няма никакво значение кое същество колко живее, когато не се наслаждава на земния си престой. Според мен ако човек си тръгва от този свят с нещо, това са положителните му преживявания или по-скоро тези, които са го направили по-добър от момента на пристигането му тук. Нека започнем да се изучаваме, навътре в нас и се доверим на нашите вътрешни сетива. Така ще възстановим изгубената връзка , а това е изначалната ни вселена. Фалшива е нашата модерност. Тръгнали сме след погрешните ценности и пророци. За жалост. Ето такива мисли ме спохождаха наблюдавайки един пеликан. За вас от остров Санта Круз бе Марко Поло де Галапагос.


Флореана Галапагос

Флореана - мистериозният остров, кръстен на президента, при който е присъединен към Еквадор. Вниманието ми към него привлече Дейвид, моят гид в Галапагос. Много мистично е това място и до днес, каза ми той. Този остров, част от Галапагоския архипелаг, е изключително странен откъм обитатели. Първите такива са двама германци, стоматологът Фридрих Ритер и Дора Щраух, дошли на острова през 1929 година. Те се залюбват докато докторът се лекува от множествена склероза и избягват от половинките си на този необитаем остров. Бидейки почитатели на Ницше, те са решили да изградят своята утопия там. И двамата са вегетарианци и нудисти, като Фридрих вади още от Германия всичките си зъби, за да избегне дентални проблеми впоследствие. Носят си семена и така заживяват сами на острова, който е равноотдалечен от всички останали. Постепенно хората минавали покрай него започнали да споделят за странната двойка живееща там. Мястото добило слава, а обитателите му били кръстени новите Робинзон Крузо. Следват две заселвания от по едно семейство през 1932 и 1933 година, като последното е на самопровъзгласилата се баронеса Елойс Верборн с двамата си любовници. Дълга и много интересна е историята и ако някой желае може да прочете повече в нета. Първите заселници се държат враждебно един към друг. С времето те започват да изчезват по мистериозен начин, като само жената на Фридрих успява да се върне в Германия, а самият той е отровен. И до днес местните около 200 души, бидейки техни наследници, са крайно негостоприемни към потенциалните кандидати за заселници. Ако сте турист сте добре дошъл, но не си и помисляйте да се заселвате там. Такива странни неща може да научи човек бидейки на самотен остров в Тихия океан.


Еспаньола, Галапагос

Остров Еспаньола, Галапагос. Ненаселен, както и още 15 такива в този архипелаг. Раположен в югоизточната му част, той първи поема от силата на хумболдовото течение, идващо от Чили и Перу. То носи по-хладна и богата на храна вода. Единствен Еспаньола обаче е дом на галапагоския албатрос, достигащ размах на крилата 2.4 метра. Тук днес видях два току що родили галапагоски морски лъва, синьокрако буби с малките си, наска буби, мъжки и женски лава гущер, танцуващи албатроси и техните малки и много други птици, намерили своят дом в този изолиран земен рай. Гмуркайки се общувах с няколко морски костенурки, ловуващи морски лъвове и много видове риби. Благодаря на вселената за прекрасните мигове и незабравимия ден.