Ориноко и племената

Не бях попадал на по-изолирано място. 40 хиляди квадратни километра, върху толкова се простира делтата на Ориноко. Диво, райско място забравено от цивилизацията, за което междувпрочем са благодарни местните племена. Най-голямото се нарича Уарао/рибарите/. Тежки времена са преживели тези хора. Последните десет години тук са върлували паравоенни формирования. Докато властта е имала нужда от тях, не ги е преследвала, но след многото безчинства, в един момент са станали неудобни. През 2019 година армията е унищожила последните остатъци и районът вече е спокоен. Идва обаче здравната криза и туристи все още няма. Ние сме първата група от две години в този район на Ориноко. Повечето места за настаняване за изоставени. Условията са базови, но усещането да си част от тази дива различност е прекрасно. Днес срещнах местни обитатели. След като видях и още повече усетих как и с колко живеят тези хора, започнах да ценя по-високо водата която пия, храната, която ям и всички малки удобства които ме заобикалят. Досегът с тези племена е здравословен и отрезвяващ за привързаните ни към материалното души. И знаете ли, научих още един синоним на думата щастие - Уарао.
От делтата на Ориноко за вас беше Марко Поло де Москитос