Еквадор Кито

Малко са държавите кръстени на географски понятия. Еквадор е такава, по името на минаващия през нея екватор. Страната е била част от велика Колумбия, включваща и днешна Венецуела. Харизмата на Симон Боливар е била недостатъчна за да задържи страната в стария и вид. Днес трите споменати държави имат не само почти еднакви знамена, но и близка съдба през последното столетие. Големите играчи са се опитвали непрестанно и с различни средства да се доберат до техните природни богатства. Само на 25 километра от столицата минава линията на екватора. Мястото е голяма атракция с паметник и музей на местните племена. Посетете го ако идвате. Снимките говорят достатъчно. Днес бях в Кито - втората по височина столица в света след Ла Пас. Местните са привикнали да живеят на 2900 метра. Колоритен е старият град с типичната испанска колониална архитектура. Седем католически ордена са оставили своя отпечатък, построявайки красивите си църкви и обслужващи сгради през вековете. В самия център на града има едно впечатляващо място. Площадът на независимостта, наричан още площадът на четирите власти. Всяка от страните на този квадрат символизира една власт. На църквата, президента, хората/кметството/ и Бог. Дълга е темата защо точно това е разпределението. Защо например Бог и църквата са отделени или правителството и хората са на срещуположни страни. И все пак, защо човекът е допуснал в развитието си да остане само в единия от четирите ъгъла на влстта? Не би ли трябвало той са е в центъра на обществените отношения? Иначе казано, животът в този край на света си тече по своята логика. Задължителните маски, за жалост закриват устите на хората, но все още можеш да погледнеш през очите им право в техните многовековни души. Да прочетеш тяхната история и почувстваш тяхната болка. За щастие, човешкото състрадание няма почивен ден и пандемични ограничения. От Кито за вас предаде един далечен братовчед на Симон Боливар.


За племената и хората

За племената и хората.
Има места запазили своята идентичност въпреки времето. За радост все още източен Еквадор може да се нарече земя без пътища. Доста от местните племена са оказвали яростна съпротива срещу испанските колонизатори. Последните са ги наричали агресивни, но днес знаем добре кои са били истинските агресори. Втората вълна са били петролните компании от 20 век. Изсичали са териториите на местните, пробивали са земята им, замърсявали са водоизточниците и са ги изтребвали безмилостно. Днес в Еквадор са останали официално 13 племенни групи. Най-многобройни и социализирани са Кичуа - миролюбив народ с благородно излъчване. Вторите по брой са Уарани. Техните жени се боядисват с червено около очите влизайки в джунглата. Така вярват, че се предпазват от лошите духове. Друго интересно племе са Секоя. Те обитават североизточен Еквадор и са известни с масовото използване на Уаиаска. Това чудодейно растение се дава от шамана в специална церемония, изчиства тялото и отваря пространство за духа, увеличавайки сетивността на човека към природата. Ненапразно тук смятат, че дърветата, растенията и дори скалите имат душа. В Еквадор все още живеят доста странни за нас племена. Ачуар и Шуарц например, имат обичай да мумифицират главите на убитите врагове. Редят ги в къщите си за да знае всеки посетител с кого си има работа. Още по-странни са Тагаерис и Тааменасис. Тези хора на джунглата отказват всякакъв контакт с цивилизацията. И до днес те живеят в национален парк Исуни и никой не знае колко са на брой. До там няма пътища и властите в Еквадор дори нямат юрисдикция да влизат. Може би е за добро. Като цяло местните пленена смятат вестниците и телевизията за голямо зло. Коментарът оставам за вас. Най-тъжният факт е, че откак модерният човек е навлязъл в южноамериканските джунгли, стотици племена са изчезнали. Например племето Омегуас. Стройни и красиви хора, живели в горното поречие на Амазонка. Намерени са доста техни трупове, но никаква следа от живот. Смята се, че са се заразили с някаква чужда за тях болест от колонизаторите. Голям проблем за джунглата са все по недостатъчните валежи. Реки намаляват, други пресъхват. Климатът необратимо се променя. Но най-сериозната заплаха за тези хора са неразумните действия на “цивилизованите” хора. Последният пример е показателен. Президентът на Бразилия решава да разшири земите на които се развива животновъдство за сметка на амазонската джунгла. Случайно тя се запалва. Последствията са ужасяващи. Целият свят преживяваше трагедията с пожарите там. Събраха се милиони за да се гасят пожарите. Да, несъмнено нашата планета няма много проблеми, а само един - хората, които я населяват. За финал ще кажа, че след като видях с очите си какво ние образованите и уж цивилизовани хора в Амазонската джунгла вършим, се срамувам за постъпките на едни човешки същества срещу други такива. Великият Достоевски е написал “ Красотата ще спаси света”. Пропуснал е да добави, ако преди това човекът не го унищожи.


Галапагос

И.
Реалността.
Понякога е неудобна, дори болезнена. Вече година сме под знака на световният вирус. Човешката дейност бе в много области ограничена. Напук на всичко това, в много райони където човекът намали активността си, природата процъфтя. Тя сякаш ни каза, по-добре ми е без вас, хората. Няма ли да осъзнаете какво творите? Мястото на което съм ми помага много да осмисля тези разсъждения. Галапагос. 19 острова. Около 30 хиляди население концентрирано в три от тях. Тук природата е преди човека. Макар част от Еквадор, този район има особен статус и свои закони. Много са ограниченията, но крайният резултат е, че животните не се страхуват от хората. Представяте ли си, ако цялата ни земя беше такава. Щяхме да гледаме на тях като на приятели, а не като обекти, за ползване. Тук водата има друг цвят - своя естествен такъв. Хумболдовото течение носи половин година богата на хранителни организми вода и сух, хладен климат. Другата половина топлото течение Ел Ниньо идвайки от Панама, определя влажния сезон и топъл климат. Само си представете, на Екватора сте, а около вас пингвини и тюлени. Днес плувах с два морски лъва. Благодаря им, че ме допуснаха в техния свят. Галапагос не трябва да се описва с думи. Идвайки тук през 1835 година и престоявайки само 5 седмици, Чарлз Дарвин е поразен от местната фауна. Основният извод до който той достига е, че природата е изградила неповторим механизъм за балансиране между видовете, а еволюцията им е резултат на средата, която обитават. Тук единствено можете да видите игуана, която се научила да се гмурка, кактус станал дърво, костенурка променила формата на корубата си за да достига високия кактус и корморан долетял тук, чийто крила са закърнели, ставайки му ненужни. Днес плувах с два морски лъва. Да, Галапагос не може да се опише с думи. Един немски психолог е развил удивителна теория. Колкото повече човек опознава себе си, толкова повече разбира заобикалящата го вселена. Не знам откъде да започне промяната, отвътре навън или обратно. Знам къде трябва да се върнем. Галапагос е олицетворение на нашата цел.


Флореана Галапагос

Флореана - мистериозният остров, кръстен на президента, при който е присъединен към Еквадор. Вниманието ми към него привлече Дейвид, моят гид в Галапагос. Много мистично е това място и до днес, каза ми той. Този остров, част от Галапагоския архипелаг, е изключително странен откъм обитатели. Първите такива са двама германци, стоматологът Фридрих Ритер и Дора Щраух, дошли на острова през 1929 година. Те се залюбват докато докторът се лекува от множествена склероза и избягват от половинките си на този необитаем остров. Бидейки почитатели на Ницше, те са решили да изградят своята утопия там. И двамата са вегетарианци и нудисти, като Фридрих вади още от Германия всичките си зъби, за да избегне дентални проблеми впоследствие. Носят си семена и така заживяват сами на острова, който е равноотдалечен от всички останали. Постепенно хората минавали покрай него започнали да споделят за странната двойка живееща там. Мястото добило слава, а обитателите му били кръстени новите Робинзон Крузо. Следват две заселвания от по едно семейство през 1932 и 1933 година, като последното е на самопровъзгласилата се баронеса Елойс Верборн с двамата си любовници. Дълга и много интересна е историята и ако някой желае може да прочете повече в нета. Първите заселници се държат враждебно един към друг. С времето те започват да изчезват по мистериозен начин, като само жената на Фридрих успява да се върне в Германия, а самият той е отровен. И до днес местните около 200 души, бидейки техни наследници, са крайно негостоприемни към потенциалните кандидати за заселници. Ако сте турист сте добре дошъл, но не си и помисляйте да се заселвате там. Такива странни неща може да научи човек бидейки на самотен остров в Тихия океан.


Сиона, Амазония

Векове наред са се наричали Тукан. Били са номади и име на птица е прилягало точно на техния неспокоен живот. През 1979 година еквадорското правителство създава резерват и им дава правото да се установят завинаги. Променят името си на Сиона - фермерите. Днес са само 350 души в четири малки села дълбоко в амазонската джунгла. Произвеждат толкова, колкото им е нужно за да преживяват. Досегът с тях е като просветление за увитите ни в материалното души. Срещнах се с техния шаман. Той е лечителят, мъдрецът и духовният водач на тези хора. Излъчва безметежно спокойствие и познава местните билки и животни до съвършенство. Природата им е дала всичко необходимо за да оцеляват. Показа ми техния вариант на ауаяска. Наричат го юха. Комбинация от две растения, караща човек да извади навън енергията, която носи. След това шаманът с подходящи движения изгонва лошата мисъл-форма и така пречиства човека от ненужния товар. Ето как тук се лекуват ежедневните болежки на хората. По-този начин болестите не се подтискат и остават задълго в тялото, докато един ден се радикализират и станат нелечими. Такава е философията на живеещите в амазонската джунгла. Не я оценявам. Смирено се опитвам да я ползвам като импулс. За племената тя работи. Дано успеят да се съхранят по-дълго, си мисля на тръгване. Колко сме различни външно и подобни в стремежа си да живеем естествено. Не разграничение, а симбиоза е пътят. Довиждане, а не сбогом Куябено.