Защо Етиопия

Какво ме накара да посетя Етиопия, макар че Африка не е моя континент.Това е една легенда, а може и истина за Савската царица страната ,която в 328г. приема втора след Армения християнството, за евреите, които живеят в Абисиния и в Йемен, чийто произход е слабо известен в Европа и които във всеки случай не произхождат от Иудея;
— за съществуването във всички християнски (копто-православни) църкви в Абисиния на една „Светая светих“, съдържаща символичния еврейски ковчег, наречен Табот, което доказва, че абисинците са били израилски народ в един период от историята си и че онези, които и днес са неразривно свързани с тази религия, са останки от древната вяра, някога обща за цяла Абисиния;за запазения през вековете обред да се хвърлят стълбове пясък по време на важни церемонии;
— за все още съществуващото обрязване на абисинските момичета, и момчета: зашиване на устните на женския полов орган, което все още се прави в Данакил; задължението за всеки младеж да докаже, че е убил двама души, преди да може да сключи брак; и най-после почитаната у кафучосите прическа, украсена със символичния фалос;
— за непроменливите черти на брачните обреди на абисинците от времето на Македа, Савската царица, и за абсолютното равноправие между двата пола в резултат от нейните закони;— за неизменната традиция на халката, златна за мъжете и сребърна за жените, окачена на врата със синя панделка, любимия цвят на цар Соломон;
— за намесата на магиите, още от времето на савската цивилизация, в науката на абисинските знахари и за тънкото им познаване на отровите;
— затова че абисинските владетели са били особено привличани от Иерусалим. Това привличане, което не може да бъде обяснено по друг начин, се потвърждава от постоянното сътрудничество на тези владетели в съграждането и опазването на Великия храм и на гроба на Иисус Христос;
— за точното родословие наимператорския род на Абисиния, който води началото си от съюза между цар Соломон и Македа, родители на Менелик I, чиято титла „Лъв победител на племето на Иуда“ се носи без прекъсване и с гордост от абисинските императори, в това число и от Менелик II.
Един енергичен и странен малък абисински народ, който озарен от гения на Македа е успял да запази своята идентичност, традиции и култура въпреки превратностите на тридесет века и приказната привлекателност на могъщите империина фараони и на асирийци.
Днес евреите в Абисиня ги наричат „фалахи“, термин от древния амхарски език, означаващ „изгнаници“. Техните най-древни прадеди са всъщност тези избягали от Египет евреи, на които абисинците са дали гостоприемство след тежкия път, довел ги от Мемфис до Симиена. Фалахите имат по-светла кожа от негрите и нубийците. Обяснението трябва да се търси в кръстосването между тях и местните жени, тъй като повечето евреи изгубили жените си по време на Изхода. Фалахите не използват „талит“ (шала, който се слага при молитвата, нито „мезуза“ (знакът, който се поставя на вратите)), както и не спазват постите за Пурим и светлините на Ханука. Тези закони, въведени с писмената Тора, естествено не са били известни по времето на пророка Ангебо. Свещениците им не се наричат равини, а „каени“ името, което се е използвало преди Мойсей. Защото те са единствените евреи, които почитат вярата отпреди Мойсей. Те спазват и Авраамовите закони, свещенослужат пред олтар и правят жертвоприношения.


Етиопия

Десет пъти по-голяма от България. Втора по население на континента със 109 милиона. Африка не е Етиопия, но Етиопия е Африка. Племенна структура, от пустинен до екваториален ландшафт, два сезона, големи езера, реки, девствени гори. Предизвикателство е дори самото описание. Но нека започна от някъде. Северна Етиопия е една голяма църква. Не само заради стотиците храмове и миризмата на тамян в кафенета и ресторанти. Не и заради дълбокото преклонение на местните към делото Христово. Тук християнството е различно от всичко познато ни досега. Нито е католическо, нито според православния канон. Получила автокефалия през 1959 година от Коптската, местната църква признава само три вселенски събора и е характерна с монофизитизма/ непризнаването човешката природа на Христос, смятат го за нечовек/, почитането на някои обряди от Стария завет, следването на около 60 неканонични за православието книги и евангелия. Каквото и да говорим обаче, въпреки, че само 65% от населението се определя като християни, влиянието на етиопската църква е всеобхватно. Ислямът е силен само по периферията на страната. Трудна задача е обединението на тези 82 племена със собствен език, обичаи и традиции и формирането на държавност. За страна от съвременен тип може да се говори чак след 1855 година, когато цар Теодрос втори централизира власта. Въпреки, че е окупирана за кратко от Италия през 1936 г, Етиопия е една от малкото страни в Африка, които никога не са колонизирани. Все пак границите и са чертани с права линия, което говори за влиянието на великите сили в региона, най-вече на Великобритания. Накрая след продължителна война, през 1993 г. е откъсната и Еритрея, за да остане Етиопия без излаз на море и се намали ролята и в региона.
Несбъдналата се цивилизованост е по-скоро дар, отколкото недостатък. Особено в южната част. Има две гледни точки по темата. Колонизаторите твърдят, че носят прогрес на изостаналите народи. Колониите твърдят, че покорявайки ги чужденците спират развитието им в тяхната посока. Не знам, може би и двете са верни. Животът е труден за обяснение. Едно е сигурно. Тъжно е да гледаш хора извадени от техния контекст. Принудени да живеят по чужди правила и под чуждо знаме. Налагането на един модел като обща мярка за успех е не само нередно, но и пагубно. В сърцето на национален парк Маго например, е построена фабрика за преработка на захарна трастика. Това е прогонило далеч дивите животни. Какво ли трябва да се случи, за да се събудим и разберем, че алчността е губителна за всички. Ние сме свързани иманентно с природата и нейното унищожаване е удар за бъдните поколения. Една арабска мъдрост гласи: “Ако камъкът удари яйцето - язък за яйцето. Ако яйцето удари камъка - язък за яйцето”. Наивно е да се смята, че западната цивилизация е камъка, а всичко останало - яйцето. От Етиопия с респект към яйцето, за вас беше Марко Поло.